42. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

За тоя случай с побоя над Учителя станал през лятото на 1936 г. много наши приятели са се изказали. Всеки от своя ъгъл, как го е видял, как го е чул и как е бил свидетел и как се е отразило в неговото съзнание. И вероятно всеки за себе си е прав. За да се допълни картината искам да кажа какво е станало с бай Иван точно в тоя ден. Денят е бил топъл, слънчев, приятен, завършил е обяда и много от нашите приятели са се оттеглили по различни поводи да се занимават с различни занимания. Никой не е знаел какво събитие ще следва. Бай Иван няма никаква външна причина, но психическото му състояние е много така натегнато, без желание за нищо, едно състояние от което не може да излезе, тежко поносимо, макар че външни причини няма. Отишъл в салона и вътре в салона никой е нямало и той отворил пианото и започнал на него да свири някакви минорни гами, гами само минорни, които така отговаряли на състоянието му и се мъчи чрез тоновете да излезе от това състояние. Но не може. Движи се напред, отива в бараката, връща се, излиза и най-после решава, че може би има нещо при сестра Паша в града, където тя имала къща и решава, че трябва да отиде там и да види какво става и че може би това му състояние се дължи на някакви неприятности, които има там в къщата. Тръгва и отива в града. Отивайки вижда, че там нищо няма, състоянието му не се променя и се връща отново на Изгрева. Когато се връща, събитието за което всички приятели споменават, нанесеният побой над Учителя от някакви личности, е вече отминало и заминало. Обяснението, което си дава бай Иван е това, че Учителят е отстранил, което е точната дума, от Изгрева всички наши приятели, които са имали възможност да се намесят в събитието. Защото всички останали свидетели са били с такова психическо устройство и с такава физическа сила, че са виждали безсмислието от тяхното намесване в случката, в побоя. А такива личности като Иван Антонов,които нямало е да гледат примирено събитието са щели да се намесят. А вероятно това не е искал Учителят. Той е смятал, че трябва да понесе резултатите от събитието и никой да не попречи на това. Именно заради това Учителя е отстранил всички такива наши приятели, които са можели да се вместят, да попречат на изпълнението на тоя акт. Той е знаел, очаквал събитието, допуска го, за да може да го разреши по начин, където и Великият Учител да покаже на хората как се преминава през страданието и какво значи Голгота. Накрая с парализираната ръка на Рила написва „Бог е Любов“. Идва ден и Той оздравява. Продължава своята работа до 27.XII.1944 г.