35. ОБЩЕСТВЕНАТА БАНЯ

Бай Иван е слушал един голям процент от беседите, които е държал Учителят и всички задачи дадено от Учителя се е стремил да ги изпълнява. В една вероятно от школните лекции, аз не съм я срещнал тая задача, Учителят е направил изказване, че всички приятели, всички, които искат да бъдат окултни ученици не трябва да използват обществените бани за къпане. И е казал, всеки един, макар и най-неблагоприятни условия да има, но да се мие вкъщи. Може на части. Може най-напред да измие единия крак или долната част на крака, пък горната част на крака, пък другия крак, пък така на части, но в никакъв случай нашите приятели да не посещават обществените бани.

Веднъж Стоянка Илиева отива на на обществена баня. Тогава всеки квартал в София имаше обществена баня и те се ползваха много от софиянци. След банята по тялото й се появила екзема. Опитва се да я лекува, но безуспешно. Отива да търси помощ от Учителя. „Защо посещавате градските бани. Ще се къпете у дома. Колко пъти съм говорил, но никой не ме слуша. А сега търсите лек от мен“. Учителят й дал съвет и тя оздравяла. Но повече никога не стъпила в градската баня.

Бай Иван слушал съвета на Учителя за частичното измиване на тялото и си казва: Аз не мога да го изпълня, няма как, защото нямам възможности никакви. И на части, и на цяло, не мога да изпълня тая задача“. Така си казва той и не мисли да я изпълнява. Но ето, отива той след тая беседа и след тия си размисли, трябва да отиде на баня. Отива в банята, влиза вътре и започва да се къпе, да се мие. В това време някакъв уовек друг минава край него и се подхлъзва нещо, но се хваща за него. А бай Иван имал страшно неприятно чувство някой да го пипне. Просто нетърпимост имал към външни такива дразнители (интервенции) по тоя начин и като се обърнал и като го видял тоя, че го пльоснал на земята. Човекът след малко станал, бай Иван продължил да се къпе, а оня станал, отишъл при бай Иван и му казал: „Ти защо правиш тъй? Ти знаеш ли кой съм аз?“ Бай Иван го изгледал така надменно и понеже е притежавал голяма физическа сила, не го е било страх пък и чувството за страх, нямал такова чувство, обърнал се към него и казал: „Какво да не си пристав?“ Обърнал се и продължил да се мие. След като се измил, излязъл от банята, облякъл се и тръгва да си отива. И ето на вратата той, същия човек, гдето го бутнал в банята, облечен и той си отива и се срещат на врата, но този облечен и наистина с униформата на пристав. Като се срещат, казва на бай Иван: „Е, сега, г-не, как сме? Какво аз сега да направя?“ Бай Иван отговаря: „Ами каквото искаш!“ И бай Иван продължи да ми разказва. „Той излезе благороден, сто пъти по-благороден от мене. Абсолютно нищо не ми направи и си отиде човека“. Но от тоя момент нататък бай Иван наистина се замисля и решава въпроса с банята. Така беше го решил, че и аз даже след като той беше ми казал това нещо съм се ползвал и от неговата баня. Беше намерил един казан, може би с диаметър около 80 см и с дълбочина някъде също около 80 см, поставен на три крака метални, който си го държеше в бараката гдето държеше въглищата и дървата за отопление и един път минимум в седмицата сгорещяваше вода на печката, това дали ще бъде зиме или лете, няма значение. Стопляше вода в тенджери и в кофи, влизаше в тоя казан, слагаше едно малко столче дървено и се къпеше в него. Така той реши въпроса с изкъпването вкъщи. А лятно време, в големите горещини опъваше навънка, на двора тел на два кола и на бараката и на тях слагаше чаршафи и вътре се къпеше пак по тоя начин. Или топлеше вода на слънцето, или ако е слънчевата топлина недостатъчна, пак на печката и извършваше тая процедура по тоя начин. Ползването на тоя казан го ползвах и аз дълго време, защото аз живях под наем и нямах други възможности. Пак така, но в един леген, но в казана беше по-лесно. Аз го възприех начина от него и така ежеседмично той извършваше процедурата с банянето, после аз го извършвах, но той ми определяше час и така ползването на тоя казан продължи докато бай Иван беше жив. По тоя начин той можа да изпълни задачата, която е дал тогава Учителят и аз трябва да кажа, че покрай него и аз я изпълних и аз я имах в предвид и след като бай Иван си замина не отидох вече на обществена баня. И тук, докато не бяхме направили баня, по тоя начин извършвахме хигиенизирането. Чрез казан, но не този, който имам сега, но друг. Не този на бай Иван. От него остана поуката.