5. КОЛЮ КАИШЕВ, ЗАЩИТНИКЪТ НА ПРАВДАТА

Тук се налага да направя едно отклонение за Колю Каишев. Както казах той е бил роднина на Учителя. Като такъв до неговите уши дошъл някакъв слух за Учителя и то в негативен план. В това време Колю Каишев е бил мобилизиран, но въпреки това той намира начин да се върне от частта си, където е бил мобилизиран, да намери Учителя и да провери лично той, дали това, което се говори за Него е така или не! И той решил ако е вярно - ще вземе мерки, за да няма в неговия род такива хора. Ако не е така, още по- добре. Отива при Учителя, задава Му ред въпроси, от които се убеждава, че всички слухове, които се носят за Учителя не са верни. Дори след дълъг разговор вижда, че Учителят го превъзхожда във всяко отношение. А той отива да защитава рода. Да, той отива да защитава целия си род, да провери дали е вярно или не това, което се говори. Тръгва да си отива, качва се на влака, минал една-две спирки, но се сетил, че нещо е забравил да пита. Слиза на гарата и взема обратния влак и се връща пак при Учителя. Така на два-три пъти той отива до някъде с влака и се връща обратно при Учителя, за да Го пита нещо, което е пропуснал в разстояние на 2-3 дена. Да, той ходи напред и назад. И най-накрая се сетил, че е забравил да Го пита дали ще се ожени. Връща се и пита Учителя дали ще може да се ожени. Учителят му казал: „Ами ще можеш!“ И Колю радостен си тръгва. Тръгва си, но като наближава гарата се сеща, че е забравил да пита как ще си намери партньорката? Връща се отново и пита Учителя: „Ами аз забравих да питам как ще намеря партньорката, за която трябва да се оженя?“ Учителят се усмихнал и казал: „Тя, рекох, ще те намери. Ти не я търси“. И наистина минават доста години, а Колю Каишев е бил без образование. Решава да попълни тая празнота и започва да учи. Единствена възможност за тогава била като частен ученик. За подготовката си трябвало да си наеме учители. Между учителите, тази жена, която наел да му преподава по математика, след като изкарали изпитите, тогава двамата разбрали, че могат да се оженят. И така той си намерил другарката и така те изкарват живота си до края заедно. Аз я познавах. Тая учителка значи, която му е преподавала му става другарка в живота. Така предсказанието на Учителя се сбъднало. За да изчерпим нещата с Колю Каишев ще кажа, че той е от бургаския край. Бургас-Варна, там някъде е роден. При едно отиване до Варна, слизайки от гарата прочита един голям афиш, че в театъра на Варна ще има беседа против Дънов и неговите последователи. Това му направило голямо впечатление и си казал: „Това нещо трябва да го видя и ако се говорят лоши работи ще трябва да взема мерки, не може да допусна такива работи“. Той отива в уреченото време и застава на последните места в салона. Слуша най-внимателно какво говори владиката. Беседата я държи владиката от Варна. Доста неверни неща казал владиката и най-накрая казал, че всичко, което е казал е вярно и ако има някой от последователите на Дънов тука нека да дойде и да ме опровергае. А Колю чул много добре това. И като чул казал с пълен глас: „Ти си лъжец!“ Същевременно тръгнал по пътеката към сцената да се разправя с владиката. Засилен решава да прескочи мястото където е оркестъра пред сцената, но успява да стъпи накрая. В тоя момент инстинкта му подсказва да се хване за нещо и той се хваща за покривката където е била катедрата. А на катедрата се бил опрял владиката. Хващайки се за покривката съборил катедрата, с катедрата и владиката, а с владиката и той се строполява долу. А долу където свири обикновено оркестъра било пълно с попове. Та всички: той, владиката, катедрата падат върху поповете. Станало една борба голяма и от беседа против Дънов и дъновизма и т.н. се получил цял цирк. Така приключила беседата хумористично против Дънов без всякакъв успех. Поповете са били седнали на мястото на оркестрантите от където да помагат психически на владиката. Както и да е Колю Каишев си свършил работата във Варна качил се на кораба и отива в Бургас. Там имал друга някаква работа, след което смятал да се върне с влака в София. Обаче слизайки в Бургас гледа същия плакат, същия владика ще държи същата беседа и в Бургас. „Ах, как може такова нещо! Чакай да отида да видя тая работа.“ Отива и там в салона на театъра, но станало така, че точно когато той отива, слиза и владиката от файтона и се срещат двамата пред входа на театъра. Тогава Колю застава пред владиката и му казва: „Дядо владика, аз бях на твоята беседа във Варна, ти знаеш ли?“ И владиката като го погледнал казал: „Ама ти ли беше?“ Върнал се обратно на файтона и си заминава. Тогава не се състояла беседата на владиката в Бургас. Защото владиката не го е познал, но като казал, че е бил във Варна на лекцията му, владиката по някаква асоциация го свързал наистина със случая и се отказал от всякаква лекция. Така Колю Каишев парирал изказванията на църквата, които искала да проведе против Учителя (против Дънов и последователите Му).

Другото, което Колю Каишев ярко е показал, това е било в Търново през 1922 г. на събора, когато Михаил Иванов и Кръстю Христов (известен още между нашите приятели като Къкъта). Те двамата са имали наглостта да се представят за преродените братята Кирил и Методий и по това време на събора те са провеждали система от заблуждения към нашите приятели. Голяма част от нашите приятели действително са се заблуждавали относно тях, а Учителят нищо видимо не е правил да парира тая работа. Те се представяли, че постят, че си говорят със знаци и движения и т.н., между които един от начините им на говорене помежду си е бил тоя: заставали на разстояние примерно 30-40 м един от друг и единия държал бяла роза, а другия червена. Единия повдига да речем бялата роза, а другия прави друг знак, например размахва я настрани и така уж си говорят нещо. А Колю Каишев застанал някъде по средата между тях и когато единия прави някакъв знак с розата, той със съответната ръка към този със свит юмрук му показва, че ще вземе мерки. Когато другият нещо прави, той също му прави такъв юмручен знак, че ще се разправи с него. Така там единствен може би от всичките, които са били там, само Колю Каишев е проявил недоверие, и не само недоверие, но и агресивност спрямо тия двама калпазани. Те се правили, че постят, но той е успявал да ги издебне и да види как те вечерно време отварят долапите и всичко, което има го ядат, че пушек се вдига. Иначе пред хората казват, че постят. Издебвали са хората когато идват и така ставало, че те вместо да отидат най-напред при Учителя, отивали най-напред при тях. И един от нашите приятели, който е бил близо до Учителя - дядо Благо, той също се е подвел и отишъл най-напред при тях. Те го посрещнали с думите: „Познаваме се нали?“ А дядо Благо си викал: „Ами познават ме хората, ами аз като съм говедо и не мога нищо да си спомня откъде ме познават и как ме познават. Ето хората са работили, напреднали, познават ме ама аз като не съм работил, не ме познават“. Това той го е казвал на брат Иван години наред след това. Така дядо Благо останал заблуден през това време когато те са правили тая манифестация на събора. Искам да повторя. Значи дядо Благо отива най-напред при двамата обявили се за Кирил и Методий, а след това отишъл при Учителя, така както и другите правели. Това след години той е разбрал, че и той е сбъркал, но няма как, стореното - сторено. Разбира се в края на събора Учителят е опровергал всички техни действия и аз мисля, че това го има записано там в протоколите. В беседи и упътвания от 1922 г. - Търново. И тогава Учителят казва: „Ами те ония двамата бяха титани, а тия двамата са пигмеи“. Тоя е израза, който е употребил Учителят за техните действия. Разбира се след години вече всичко се разбра. Някои разбрах, някои не разбраха, някои май и досега поддържат тия калпазани. Както и да е всеки ще си понесе последствията на своите действия.

Така приключва един период от живота на брат Иван с тия встъпителни думи когато той се запознава с Учителя, както и така неусетно вмъкнахме живота на Колю Каишев в тоя разказ.