27. МАЙСТОРИТЕ

За сведение веднъж ме повикаха в мина „Пирин“, където копаят пиринските въглища. Там правеха една голяма постройка, та ме извикаха да направя мозайката. Отидох аз с колелото. Нагоре пътувах пеш, а на връщане с колелото. Като видях постройката и се връщам, гледам голямо нанадолнище. По едно време влизам вече в шосето и беше вече тъмно, пуснах фарчето, но нали съм уморен, задрямал съм и за секунда може би ме делеше да падна в Струма. Изведнъж се събуждам от дрямката и се виждам, че влизам в канавката, която ме дели от брега на реката, а там имаше един голям завой, имаше голям вир и в това време оправих колелото по шосето и си викам: „Ех, имал съм късмет да живея“. Иначе, тъй както карах силно колелото, направо отивах във вира.

Когато бях в Петрич брат Крум ме заведе при гледачката Ванга. По едно време тя като излезе, а имаше доста народ пред мен и тя вика: „Тука има един от София, да дойде той“. Като отидох, а аз знаех, че тя не вижда, прие ме и първите й думи бяха: „А вие защо идвате от София чак тука?“ Аз помислих и й казах: „Дойдох да видя сестра Ванга, какво прави?“ Тогава тя ми разправи много хубави работи за моя чичо Драган, Бог светлина да му даде, който беше в Белгия. Тъй че и с Ванга се видях.

До Горна Джумая първоначално имаше теснолинейка. Когато трябваше да предавам вече постройката, тъй като беше готова, съобщиха, че на еди коя си дата ще дойдат да открият жп линията и за който случай цар Борис щял да дойде да пререже лентата при откриването.

Аз бях още на село, когато цар Борис се жени. Като дойдох в София имах възможност при разни случаи да видя цар Борис, но аз не проявих такова желание, да го видя. Но тогава си рекох, чакай да го видя. Също и царицата щеше да дойде. По едно време гледам пристига влака, гледаме всички и очакваме цар Борис да излезе от вагона, нали от някой вагон, а той по едно време слиза от локомотива с работен комбинезон, после отиде във вагона, изми се и излезе и започна да държи реч. Понеже аз го видях, видях и царицата, викам си, сега ще отида пред арката в града, където ще го посрещнат гражданите. Да го видя по-отблизо. Отидох. По едно време пристига той с колата си и слиза с царицата, поднасят му хляб и сол и той взема. В това време аз съм си сложил апарата на врата и уж, че правя снимки, а то беше само така, да любопитствувам и той тръгна така през арката с царицата и в това време го заобиколиха полицаи, един кордон. Аз разбира се останах извън кордона и по едно време почнахме да влизаме вече в площада и царя по едно време спря, обърна се и почна да гледа и като видя началника на полицията му каза: „Какво е това нещо?“ - значи за кордона. Началника освободи полицаите и като се обърка: народ, цар, царица, всичкото това - яйце да хвърлиш на площада не можеше да падне на земята... По едно време направиха хоро. Царят води хорово. Направи ми впечатление свободата му, която се чувствуваше пред толкова народ. Не го беше страх, че може да го разстрелят.

След като се завърнах вече в София, аз си бях поизкарал пари нали, не търсех нито брат Бертоли, нито брат Борис, почнах да си работя самостоятелно. През 1938 г. инженер Камен Велков ме препоръча на дирекция „Водни съобщения“, които ме изпратиха като ми дадоха планове и други документи в гр. Никопол, там да работя. Така започнах от гр. Никопол след това ме пратиха в гр. Свищов.

В гр. Никопол си намерих една квартира, но като спах една вечер и ме ядоха дървеници излязох. Хазайката вика, утре ще изчистя стаята, но аз не пожелах да остана повече. Спях на постройката. После си намерих и друга квартира. Брат Георги Капитанов беше от Никопол, та бях на квартира у негова роднина. Като привърших работата си в Никопол, после отидох в Свищов. Там имахме една сестра Виржиния. Тя като научила, че съм в Свищов, дойде и ме заведе вкъщи и ми каза: „Брат, ето аз съм шивачка“, имаше две-три момичета там да й помагат. „Вечер стаята е свободна. Ще спиш тука“. Викам: „Добре сестра. Ами колко лева наем ще ми вземаш?“ „Никакъв наем няма да ти вземам. Ще идваш тук и ще ми бъде много драго“. След няколко дена пристига в Свищов сестра Цвета Симеонова. Тя нали беше художничка, а знаеше, че работя на пристанището. Намери ме значи на работата ми и аз я разходих по Дунава с лодка. Сестра Виржиния пък, понеже не ми взема наем, аз й направих някои работи, като мивка, казанче за мивката и й помагах каквото мога през свободното си време.

По същото време в Свищов имаше един предприемач Слави Гюдеров. Той работеше на митницата една хубава постройка и вече трябваше да я предаде. Добре, но предстоеше да се отстранят някои дефекти по мозайката. Той дойде, помоли ме и аз отидох и отстраних дефектите. По едно време пристигна и комисията и му прие постройката. Той беше много доволен и благодарен, че му помогнах и ми каза: „Гради, сега работя на Търговската академия в Свищов. Като дойде време до мозайките, ти ще ги работиш“. Това беше добре дошло за мене.

Върнах се в София и между другото споделих с брат Борис, че работя тук-таме и че сега в Свищов се запознах с един човек на име Слави Гюдеров- предприемач, че съм му правил някакъв ремонт и работата му беше приета и той ми обеща пак да ме извика да му работя. Това беше. Аз пак ходих в Свищов, понеже пътувах безплатно. Привърших някои работи и като отидох отново в София брат Борис ме извика вкъщи, в неговата стая и ми каза: „Гради, искам да ти съобщя нещо. Понеже ти ми говори за постройката, поканиха ме да отида да направя мозайката“. Като ми каза така, но не каза кой го е поканил, как е било и т.н., но на мене ми стана много мъчно и си казах: Аз избягах от София, понеже с брат Бертоли току се срещахме, ту на една, ту на друга постройка. Научи ме на такъв хубав занаят, а сега ходя да му правя мизерии и затова отидох в провинцията да не преча на никого. Добре, но сега брат Борис какво ми направи.И пак къде, къде, отивам при Учителя. Видях го на поляната да се разхожда. Беше ми много мъчно и се оплаках като му разказах всичко. Учителят ме погледна и каза: „Рекох, няма да спечели Борис от тая работа, не се безпокой“. Така и стана. Но стана и нещо друго, а това е намесата на Учителя.

Аз се познавах с инж. Ванков и както и с инж. Кюранов, които работеха към пристанище Русе. Дори веднъж бях запознал брат Борис с инж. Кюранов. Но с инж. Ванков имах много често работа, а те се познаваха със Слави Гюдеров. Веднъж в един разговор споделих това, че Гюдеров ми обеща да ме извика да направя мозайките на университета в Свищов, а после е предложил на Борис Николов тая работа. След тоя разговор мина известно време, през което Ванков и Гюдеров били поканени на един банкет. Между другото Ванков запитал Кюранов как е станало това, че обещал на Гради Минчев да направи мозайките на университета, а после ги дал на друг. Тогава Гюдеров споделил, че наистина е обещал на Гради направата на мозайките, но Борис Николов бил пуснал оферта след това и тогава той предоставил тая работа на трети човек - значи нито на Гради, нито на Борис Николов, който извършил работата. Дори гарата в Русе ми бяха предложили да я работя, но аз отказах. Предпочетох да работя самостоятелно разни фонтанки с един помощник. Тогава инж. Кюранов предложил на Борис Николов тая работа, нали аз го бях запознал с него. Изобщо майстори и майсторлъци всякакви под небето.

Известно време работих при брат Борис в Габрово. Там бяхме трима- четирима души. Брат Борис като си тръгва за някъде, дава команда на всички по нещо да извършат, но като го няма, работата така тръгва както казва българската поговорка: Орел, рак и щука. Така беше и тоя път. Той като се върна какво да види, работата не е свършена, а всеки си работи нещо, така да се намира на работа. Разсърди се брат Борис, скара се много, но главно на мен се скара. Това беше около обед. На мене много ми домъчня. Излязох и отидох горе из баирите и чаках вечерта да се посмръкне, та да се върна. Приличаше на положението, в което бях изпаднал на Рила, когато работихме кухнята и дувара се събори. Като се върнах, мислех че брат Борис се е прибрал, а той чакаше на постройката, да се върна аз, защото там беше багажа, дрехите ми. Като ме видя ми извика: „Какво, защо направи така?“ Отговорих: „Че ти така ме благослови, че ми стана много мъчно. Ако искаш да работя, ние сме трима-четирима майстори, търкачи има. Ще си поставиш един човек когото да слушаме. Каквото каже, това да правим. После като си дойдеш и работата не върви или не е в ред, ще имаш възможност да ни се караш“. Брат Борис вика: „Хайде сутринта ще видим какво ще стане“. Сутринта прави, струва, нареди мене, аз да бъда отговорник. Работата тръгна.