21. ЦЕНАТА НА ЕДНА ЦЕЛУВКА

Учителят живееше в София на ул. „Опълченска“ 66 у семейство Гумнерови. Брат Гумнеров е бил секретар в съда. Едно лято, когато Учителят бил на лагер на „Сините камъни“ в Сливен, дошли трима братя - Бъчваров, Котев и Иван Радославов от София, да се оплачат от брат Гумнеров, който бил целунал някаква девойка. Те считали това нещо за голямо провинение и си мислели, че Учителят при това положение не може да живее повече у Гумнерови и предлагали Учителят да отиде да живее занапред у Паша Теодорова или другаде. Обаче, какво било учудването им, когато Учителят не намирал толкова голяма вината на Гумнеров и понеже последния бил много разтревожен, Учителят го изпратил в Арбанаси да се успокои.

Същото лято по времето на събора в Търново, когато влизали по двама в молитвената стая, никой не искал да влезе с брат Гумнеров. Сестра Паша, единствената сестра, която присъствувала тогава, наблюдавала това скрита зад едно дърво. Накрая Учителят извикал Гумнеров и влязъл с него в молитвената стая и чак тогава Гумнеров излязъл успокоен. Последният починал по-късно в Арбанаси. Дори Учителят казал тогава на няколко пъти: „Те го умориха“. Това се отнасяло не само до тримата братя, които дошли от София в Сливен да се оплакват, но за всички. На тримата Учителят казал, че „един от вас ще умре (починал Бъчваров), един от вас ще осиромашее (това станало с Котев) и един от вас ще умре в самотност (това станало с Иван Радославов)“. Той останал самотен до края на живота си.