7. ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Аз работех зидарство където ми падне. Например, в Бургас отивах на пиацата, където търсеха работници, спазарявах се с някого и отивах да работя. През 1932 г. стана така, че се запознах с брат Петър Филипов - сладкар. Това беше преди Великден във вегетарианския ресторант на брат Петър Кулиш, който си замина на 2.11.1988 г. Един ден брат Петър ми каза: „Брат Гради, ако искаш можеш да дойдеш в нашата сладкарница. Там правят кюмбета, в които да пекат сладкишите и търсят работници. Имат главен майстор, но имат нужда от помощници“. Аз отидох да работя там. А то беше едно мазе, влага, нямате представа. И работих там, построихме кюмбетата. Останаха много доволни от работата ми. След това работих при друг майстор, строихме една къща. Майсторът ми казваше: „Гради, ако дойдеш след Великден ще ти плащам по 120 лв. надница“. А това беше една от най- големите надници. Аз бях само 20-годишен, но зидах, работех всичко каквото трябва. А тогава ми плащаха 100 лв. надница. Брат ми Атанас беше по това време в сиропиталището в гр. Варна. За Великден Атанас си дойде през ваканцията. През това време желанието ми да отида до София растеше. В Тополица се бях запознал вече с брат Борис, брат Бертоли и брат Лулчев, но не можех да си представя изобщо как ще стане от с. Габерово да ида до София. Аз мислех да се преместя някъде, но къде и как - не знаех.

Брат Петър Филипов е брат с когото имам много спомени. Известно време той боледуваше и беше отишъл на лозето на свой приятел в Горна Оряховица където се лекуваше и прилагаше суровоядство и водолечение, дълбоко дишане и природосъобразен живот. Той купуваше мед за себе си и за мене. Първоначално като научих, че е болен, разпитах къде точно се намира лозето и от Търново през Арбанаси по обясненията, които ми дадоха го потърсих и намерих на лозето. После в Русе най-често съм нощувал у него. Той живееше с братята си Илия и Ною, сестра си Райна и майка си Мария. С него и други братя и сестри сме ходили на братските лозя при брат Никола Ватев и братя Маркови, на Образцов чифлик. Ползвали сме се с голямо доверие един към друг. Отивал съм в сладкарницата им и там съм помагал като съм давал сладки и други работи, вземал съм пари насреща от клиентите и т.н. С брат Петър сме отивали в братския салон в Русе на ул. „Мария Луиза“ до макаронената фабрика. Когато брат Петър се премести да живее в София работи известно време при мене, също и брат му Илийчо. Тогава бях бригадир към „Паркстрой“. Отначало като дойде в София и нямаше квартира той живя при мене като направихме неговото легло върху моето и по такъв начин квартирния въпрос беше разрешен временно. Помагали сме си в трудни моменти на живота. Като сладкар той правеше всяка година козунаци за Великден и мога да кажа, че дори и когато съм бил мобилизиран брат Петър никога не ме е забравял. Винаги ми е изпращал по едно козуначе. Известен ми е случая когато Райна Калпакчиева и Найден Найденов заминавали за Мюнхен да следват и е станала някаква грешка като куфара им с продукти бил разменен с куфара на някакъв консул. Те остават в Русе и считали, че куфара с продукти е изгубен. Брат Петър им набавил същите продукти и след това когато се изяснила грешката, те получили куфара си и по такъв начин имали двойно повече продукти в онова време когато всичко трудно се намираше и я имаше тъй наречената „черна борса“. У брат Петър и в София много често съм ходил. Преди да си замине 1984 г. дълго време отивах на картофена супа петъчен ден. Там идваха и други братя и сестри от София, а понякога и от провинцията. Брат Петър имаше хубаво подреден двор с овощни дървета, той имаше през лятото пресни домати и различни плодове като се започне от череши и ягоди до последните ябълки и дюли, грозде и круши. Брат Петър имаше интересни опитности и дар слово, та имаше много приятели и познати. Неговият дом беше Аврамов дом и на всеки беше приятно да поседне и побеседва с него.