10. СВИНАРНИКЪТ

Какво да ви разкажа за Братството в Стара Загора? Кой беше ръководител по ония години? Ковачев? А, преди това е бил Иван Николов. В града имаше един салон, в който се събирахме, но те искаха впоследствие да си купим друго място, всички събрахме пари, кой колкото имаше възможност и си купихме една къщичка, която впоследствие приспособихме за салон с лозе и място-игрище, където играехме Паневритмията. То беше много хубаво, където сутрин, там на времето живееше Петър Камбуров в Стара Загора. Беседите ставаха сутрин в 5 часа, неделен ден, сряда също в 5 часа отивахме. Петър рано, преди да почнем с кавала свиреше песента „А бре, синко“, „В летен ден, в ранни зори майка ми тихо се приближи“ така песента се разнасяше от височината над целия град. Сега има строежи, но тогава беше далеч, над една борова гора и тогава имаше братство, около 50 души се наброяваха, беше голямо Старозагорското братство. Първия ръководител Ив. Николов беше много благ човек, много добър, но впоследствие той си замина и остана тогава Панайот Ковачев та пое това ръководство. Също и жена му беше в братството. Дъщерята не беше против. Симпатизираше. Той, Панайот Ковачев беше ветеринарен лекар и направи отклонение, че отглеждаше кокошки, прасета. С това се занимаваше, обаче жена му беше много против тези неща, защото на един окултен ученик не му е позволено това, на един окултен ученик това не подобаваше. Идва жена му и пита Учителят: „Учителю, право ли е това, да се отглеждат прасета“ То го има някъде в беседа писано, но и аз ще го разкажа. Учителят казва: „Един окултен ученик не трябва да се занимава с тези неща“. Тя се връща, казва му тези неща. Обаче той не послуша. Продължи и за една година му измират всичките прасета. Измряха му всичките прасета. Той тази опитност я имаше. Ако не беше питал Учителя, нямаше да измрат, но понеже пита и вече го хвана окултния закон. Измряха му и впоследствие, когато вече национализираха всичко навсякъде. Тука целта беше да ударят братството в Стара Загора, то беше зарегистрирано Братството и така вземаха го салона. Прехвърлиха го на друг брат, Енчо където той построи къща на свое име с условие като един ден ще остане на Братството. Той беше неженено момче. Но се случи, в работата където той работеше, стана някакво нещастие и той си замина. Какво е станало там не мога да ти кажа, но така завърши. Неговите наследници взеха мястото. Но имаше много хубав кръжок в Стара Загора. И досега продължават там. Сега понеже там мястото им го отчуждиха, а сега след 1990 г. дали ще им го платят, дали ще го върнат при тези условия, не знам, не съм говорила със старозагорци, но там беше хубаво.