8. ПРЕПОРЪЧИТЕЛСТВО

Учителят беше дал задача в един от класовете, в която се казваше, че всеки един ученик през живота си трябва да обърне поне един човек към Бога. Мина се известно време и всеки хващаше по някой за ръка и го води на Изгрева. Този, появилият се трябваше да бъде онзи, който ще се обърне към Учението и към Бога и тогава дойдоха най-големите разочарования. Някои се преструваха, че са се обърнали към Учението, идваха и търсеха услуги, че дори и пари, за да си подпомогнат.

Така бяха препоръчали един руснак, който бил много напреднал духовно. Водят го при Учителя, а Той го пита: „Какво е Вашето Учение?“ А Учителят отговаря: „Моето Учение е, че говедата трябва да бъдат без юлар, а конете без подкови. Конят сам да се връзва и да отива да оре и сам да се развързва и да се връща.“ Учителят му говори със символи, а той му казва, че му трябвали пари. Учителят му даде 300 лв., а онзи дойде втори път и получи отново 400 лв., дойде и трети път и заяви, че му трябват обувки и дрехи, за да може да идва на Изгрева. Един брат му услужи с каквото трябваше и после този съмишленик изчезна и не се яви вече. Учителят среща онзи, който го беше довел и пита: „Какво стана с вашето поръчителство? Какво стана с вашия брат во Христе?“ Братът мига и свива рамене: „Учителю, излъгах се!“ Учителят мълчи и го пита: „Ти знаеш ли как е в света? Който даде поръчителство някому и той не си издължи дълга на длъжника, то кредитора хваща поръчителя за гушата, води го при съдията и му казва: „Ти си поръчител, давай сега парите!“ В Окултната Школа окултният закон е много по-строг за поръчителството“. Дойде време поръчителят да плаща. Братът се разболя, залиня и не след дълго си замина от този свят.