НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

8_12 Братските салони и "Изгревът"

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) ТОМ 1
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4B0082'><span style=''>Братските салони и "Изгревът"</span></span></p> <br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>Първата неделя на 1920 година, чух за пръв път Учителя да говори. Това стана в един салон на "Раковска" и "Граф Игнатиев". Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж. Влизахме от "Граф Игнатиев" през една тясна задна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол, който беше абсолютно празен. На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче. Отпред имаше един голям хол и една малка стаичка за Учителя, като приемна. Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в салона.<br /> <br /> Братята бяха купили този салон. В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали. Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи. Но чух, че там имало много генералши с много претенции, много важни и всяка искала да командува според генералския пагон на съпруга си. Затова накрая се скарали и го продали. Защо го продадоха? Не се споразумели коя да ръководи и коя да бъде първата от тях. Кой е дал парите - също не зная. Но щом са се скарали и са го продали, значи е било борба за ръководство и влияние. Салонът беше срещу аптеката и колониала днес. Сега там има сладкарница, а по-рано имаше двуетажна къща и се идваше през задна дворна малка вратичка. Главният вход бе от "Раковска". Сега тази двуетажна сграда не съществува и на нейното място е построена многоетажна кооперация. Аз заварих тук Паша и Савка като стенографи.<br /> <br /> След напускането на този салон, Учителят се връща отново на "Опълченска" 66 и от 1921 година продължава публичните Си лекции от 10 до 12 часа всяка неделя. Те бяха достъпни за всеки, който искаше да слуша. В дома на Петко Гумнеров Учителят държи Словото Си през 1914 и 1915 година. Стенограф е Гълъбов. След завръщането Му от заточение през 1918 година от Варна, Учителят продължава да държи Словото Си на "Опълченска" 66.<br /> <br /> Известно време Той говори на приятелите в помещение на шивашкото ателие на сестра Ружа Иванович. Беседи са държани също известно време в салона на радикалите.<br /> <br /> През 1922 година, приятелите наеха салона на Германското гимнастическо дружество "Турн Ферайн" на "Гурко" и "Евлоги Георгиев". Вечерно време и в неделя салончето беше свободно и Учителят държеше там беседите Си. Там се държаха и неделните беседи, и лекциите на младежкия и на общия окултен клас, когато се отвори Школата. Там имаше поставена черна дъска, където с тебешир се отбелязваха цифри, имена и се правеха чертежи за онагледяване на лекциите. Доколкото си спомням, в "Турн Ферайн" се преместихме преди откриването на Школата, някъде през 1921<br /> година.<br /> <br /> Беседите започваха по един и същи начин във всички салони, през които минахме. Приятелите идваха по-рано и по същия начин бяха облечени - много прилично, като за църква. Повечето бяха скромни хора. Виждала съм двама-трима офицери, които бяха с пелерини и с шпаги. Повечето бяха тихи и скромни хора. Учителят влизаше с Библия в ръка. Всички ставаха. След като влезеше, ние казвахме обикновено "Добрата молитва", като я изговаряхме всички гласно. На мен много ми харесваше това гласно изричане на молитвата. Пееха се песни "Благославяй, душе моя, Господа" и "Благословен Господ, Бог наш". Тези песни се пееха и след свършването на беседата. Пееше се и една църковна песен - "Хвала Теб, Господи". Мелодията и думите на песента действуваха успокояващо. Учителят казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори. Така се започваше и така се завършваше.<br /> <br /> През 1922-23 година, в дома на сестра Маркова, на "Шишман", в салона за чужди езици, се четяха лекциите на младежкия окултен клас.<br /> <br /> Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето. Те са го посрещали и на края на боровата гора, зад Семинарията. По-нататък зад боровата гора нямаше нищо. Имаше само ниви. Долу към реката имаше няколко къщички - някаква работилница беше и мисля, че имаше само една постройка от лявата страна на шосето, като се идва от града. Това беше бирария до шосето, където пиеха бира и ядяха кебапчета на скара. По-нататък нищо друго нямаше. Само поляни и ниви. И като идвахме от града, минавахме по Дървенишкото шосе и стигахме до най-високото място, там, където беше пътят за Семинарията, там заставахме. Там беше най-високото място. Там се нареждахме да гледаме слънцето. Гимнастики нямаше къде да се правят. Ходехме в гората между борчетата и там на някоя поляна ги играехме. На различни места и на различни поляни ни е водил Учителят и ни е говорил от Словото Си.</span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>След като изгряваше слънцето и направехме гимнастиките, Той ни говореше. По това време изваждаха рано гевреците от фурните в града и някой от нас, като минеше, купуваше по двадесет геврека, даваше ги на Учителя и Той ги разчупваше и ни ги раздаваше на всички. Това ставаше много често - ако се случехме по-малко, ще ни даде по половин геврек. В онези години стражарите ни гонеха от гората, понеже сме тъпчели младите дървесни насаждения. Тогава тя беше засадена с млади фиданки и минаването за пешеходци и добитък беше забранено. Имаше пазачи, които викаха стражарите, а те от своя страна глобяваха и пъдеха. Клоните бяха гъсти до земята и едвам се минаваше, но по-късно, с годините, те се вдигнаха<br /> - израснаха дърветата и гората стана достъпна за всички. Тогава не можехме да минаваме навсякъде и това много ни затрудняваше.<br /> <br /> Тогава някой каза, че трябва да си купим едно място, където да се събираме и да бъдем свободни от стражарите и пазачите. Оказа се, че слугата на журналиста Ваучер, който се казваше Иван, беше наследил като подарък за своята служба една нива от пет декара. Това е мястото, където бе по-късно полянката, заедно с горичката. През 1921-22 година са го купили. Това място беше записано на имената на седем души. Купено е с братски пари от десятъка. Вече имахме място, където да ходим. Влизаше се от гората. Мястото беше заградено и имаше една вратичка, през която влизахме. Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята.<br /> <br /> Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната. Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и където през 1926 година бе построена приемната на Учителя. Около 1922-23 година, Той ни каза на трите стенографки - Паша, Савка и Елена - така: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете". Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Ние отидохме и се подписахме, но не знаехме за какво се подписваме. Тази нива беше на брат Русев. Той я беше купил преди това, но не знам по какъв повод и защо я продаде. Тя беше записана на името на трите стенографки, това го разбрахме много по-късно. На тази нива по-късно бе построен салонът. Запомнете много добре това, че тя бе записана на имената на трите стенографки, които стенографираха Словото на Учителя. Ние научихме много по-късно за какво сме подписвали и много се смяхме помежду си. По-късно, когато старите приятели ни правеха забележка, ние също се шегувахме с тях, като казвахме, че мястото, на което е построен салонът, е на стенографките и понеже по тогавашния закон, мястото вземаше сградата, то и салонът беше на стенографките. Приятелите виждаха нашата шега, но тази шега след време ни излезе много солена, защото след заминаването на Учителя и след излизането на Закона за едрата градска собственост, ние имахме право да декларираме само по една сграда. И оттогава, та чак до сега, ние понесохме всички упреци на Братството. Така че шегата ни излезе пресолена.<br /> <br /> Адвокатите ни посъветваха всеки от нас да декларира жилище, ако има, на свое име, за да има къде да живее. А салонът да не се декларира, защото държавата, ако иска, ще го остави, а ако иска, ще го вземе! Но тогава няма да има къде да се живее! Това бе проблем за Паша, която имаше наследствена къща. Тя декларира къщата си, а салонът остана висящ и държавата го взе. Аз бях гола като пушка, нямах нищо. Декларирах моя дял - една трета от салона и една трета от мястото, но държавата пак го взе. Савка си беше заминала, а майка й декларира собственото си жилище. Така че делът на Савка - една трета идеална част от салона и една трета от мястото - остана за държавата. Ето как онази шега ни излезе пресолена с толкова много упреци, че ние, стенографките, сме били виновни салонът да бъде иззет от държавата, понеже никой не го декларирал на свое име. Нещата стоят другояче и следващите поколения трябва да ги проучат, защото ще се сблъскат със същия проблем. Тогава, както и през време на цялата Школа, Братството не беше юридическа личност. А защо стана това - трябва да се проучи много добре, защото имаше хора от нашето поколение, които знаеха как стоят нещата, но не го казаха и не го написаха, защото не им изнасяше. Накрая, това хвърли в заблуда онези, които трябваше да решават проблемите на Братството и всички платиха така, както трябва по окултните закони. Знанието е сила, а незнанието е още по-голяма сила, но - разрушителна!<br /> <br /> Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14. Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и изпечен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място. Радославов предложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията. Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон. Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер?" Всички мълчаха. Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка". Вдигна се гора от ръце. "А кой иска да се построи салонът на мястото на Баучер?" Само трима си вдигнаха ръцете. И аз бях там, и аз бях една от тези трима - двама братя, а от сестрите бях само аз, която вдигна ръка. Ние ходехме често горе и чак по-късно нарекохме това място . "Изгрев". През годините 1922, 1923, 1924, 1925, ние посрещахме изгрева на слънцето горе и там си правехме гимнастиките. Сами ходехме горе, имахме си място, където да застанем и да поприказваме. Учителят понякога престояваше до обед там в разговори с нас и пеехме песни. Но салонът беше в града.<br /> <br /> През 1922-23 година построихме салона на "Оборище" 14, понеже беше гласувано за това място. През 1923 година за пръв път Учителят чете беседи там - три пъти в седмицата. Там бяха вече младежкият клас, общият клас и неделната беседа. Освен това, там, в този салон, сестрите ходеха на сестрински събрания в четвъртък и понякога Учителят ги посещаваше. Това бяха молитвени събрания. Събирахме се в четири часа след обед и се молехме. Дори през 1917 година, на "Опълченска" 66, е имало молитвени събрания и Учителят е идвал и говорил на сестрите, без да го викат. А на братята е говорил само един път по това време.<br /> <br /> Значи, в салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 година до пролетта на 1928 година. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия. Така че на мястото, където бе салонът на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите. Да не смятате, че това е случайно или е само символика. Напротив - пълна реалност.<br /> <br /> А каква е връзката между салона на "Оборище" 14 и салона на "Изгрева", построен през 1927-28 година? След като салонът на "Изгрева" бе построен, поради непослушанието и своенравието на приятелите бе допусната груба грешка, че не бе откупено това място, което се допираше до салона. По късно, едни го наеха и направиха там кръчма. Цял ден и цяла нощ пияниците се събираха там и пиеха вино и ракия. Разнасяше се дим и мирис на кебапчета, който стигаше до салона и до стаята на Учителя. Значи кръчмата от "Оборище" 14 дойде и се залепи за салона. А дойде и онова време, когато "Изгревът" беше разрушен от комунистическата власт в България и бе предаден на комунистическата власт на Съветска Русия - там бе изградена легация на Съветска Русия. Съвпаденията не са случайни. Те са жива реалност на сили, които поради нашите грешки, своеволия и непослушание към Учителя се проектираха. Тези сили разрушаваха всяко място, където бе стъпил кракът на Учителя и където бе изречено Словото Му.<br /> <br /> През 1926 година на "Изгрева" бе построена приемна стая на Учителя. Това беше една стая с много малко антренце като входче. Първата година Учителят спеше в нея. Той стоеше най-често горе, а слизаше за клас долу, на "Оборище" 14. И през зимата на 1926-27 година беше в тази стая. Оставал е понякога да преспива и на "Опълченска" 66.<br /> <br /> През 1926 година на поляната се състоя съборът. От провинцията дойдоха много приятели. Те си построиха символични навеси от платнища и спяха там. Една сутрин на "Изгрева" осъмнахме заобиколени от полиция. Властта бе решила да забрани събора. Точно в този ден Учителят беше на "Опълченска" 66 и изпрати един брат с писмо до тогавашния министър- председател, който отмени по телефона блокадата на полицията. Онези приятели, които пристигаха с влаковете на Централна гара, бяха връщани обратно. Бяха пуснати да влязат в града само онези, които можеха да докажат, че отиват у роднини или в домовете си. Тогава имаше много хора и нямаше къде да се денем. Седяхме на полянката. Някои стояха прави. Така слушахме Учителя. Хранехме се на полянката. Всички идваха с каруци, одеала, платнища. Построи се цяло селище. Това беше един голям събор. Но съборите в Търново бяха по-тържествени, защото тук идваха от града други странични хора и разводняваха нещата. Софиянци не бяха дисциплинирани - с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си това или онова и онази мистична атмосфера, която трябваше да бъде, не се създаваше.<br /> <br /> На Учителя беше скована от летви една рамка, на която бе опънато платно. Тя служеше като навес срещу слънцето. Бяха сложили една маса и стол и при такива условия Учителят говореше на събора. Има снимки от този събор.<br /> В кое време се даваха беседите от Учителя? До 1928 година школните лекции от младежкия и общия клас бяха вечер - от седем до девет часа. Тогава Учителят говореше по вечерно време, независимо къде бяхме - дали в "Турн Ферайн", на "Опълченска" 66, на "Оборище" 14 или на "Изгрева".<br /> <br /> От 1928 година школните лекции на общия и младежкия клас започваха от пет часа сутринта.</span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>Неделните беседи бяха от десет часа сутринта през цялото време след 1930 година.</span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>От 1930 година започнаха беседи от пет часа часа сутринта всяка неделя. Те бяха наречени Утринни Слова.</span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>От времето, когато Учителят за пръв път отседна да живее в дома на Гина и Петко Гумнерови през 1905 година, та до времето, когато през 1926 година бе построена приемната стая на Учителя на "Изгрева" - това бе един период от странствуване и опитности на Школата. Този опит трябва да бъде много добре изучен и да се знае от онези, които в бъдеще искат да се занимават с организационни въпроси, касаещи Братството. Без знанията от този период и без нашите опитности до най-малки подробности, никой не може да направи крачка напред. Ще се спъне в това, в което и ние се спънахме, поради нашето непослушание и своеволие, и то по времето на Учителя. Що се отнася до вас, вие ще търсите знанията, дадени в Словото на Учителя от този период и ще се съобразявате с нашите опитности и с поуките, които трябва да извлечете от тях. А те са живи закони.</span></span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ