45. БРАТСКИЯТ СТОЛ НА ИЗГРЕВА

В.К.: Какво представляваше този братски стол там? Г.Д.: За братския стол се закупуваше храна (продукти) от пазара и сестрите дежурни всеки ден готвеха само за обяд. Когато е петък само супа. Само другите дни е готвено. Една супа и друго ядене. Той даваше парите, а после се спускаше касичка. След като се нахранят. Обаче при храна Учителят никога не говореше и казваше, че при хранене, при ядене не се говори. В беседа го има, не се говори. Муха да бръмчи, да се чуе. Само сестрите, които разнасят и чиниите ще тракнат или вилиците или туй-онуй, всичко мълчи. А ние тука като пазар говорим. Бъра, бъра, всичко говори. И да му казваш, не взима от дума. Значи касичката като се пусне, който има пари пуска, който няма не пуска. И после Учителят пита: „Е, как е днеска касата?“ „Учителю, днеска е бедна, няма.“ „Е, колко не стигат. Рекох, аз ще ви дам.“ Учителят финансираше с братски пари. В.К.: Бях чул, че бил казал: „Не искам гладни хора на Изгрева“. Г.Д.: Да. Действително тъй е, всичко се хранеше. Тъй че там се хранеха много от града, които идваха, тия комунисти, работници, които нямаха работа, закъсали, по цял ден ходят, лежат из гората и дойдат там на обед. Те сами си го разправят сега. Сами си го разправят. Да. В.К.: Да, такава епоха е била тогава. Гладни и жадни. Едни гладни за хляб, а други гладни и жадни за Словото на Учителя. А то, Словото е хляб насъщни за душите.