2. ДЕНЯТ НА МОБИЛИЗАЦИЯТА

В 1915 г. бе голямо напрежение в очакване обявяването на световна война. На никой военен не даваха отпуск. Всеки момент се очакваше мобилизация. С една моя братовчедка, тя също като медиум, с мъжа ми правят сеанс. (По него време една вълна на интерес към спиритизма беше обхванала целия български народ. Всички, щяло и нещяло се занимаваха със сеанси. И първото движение на последователите на Бялото Братство започна с интерес към спиритизма и окултната наука, теософия). И на спиритическият сеанс явилият се дух казва: „Сега няма да се обяви мобилизация (беше месец юни), но на 10 септември в 12 ч. в полунощ". И наистина не се обяви мобилизация през лятото, както всички мислеха и чакаха. На 10 септември вечерта Илия от нас си отиде в неговата квартира. Точно в 12 ч. и 10 минути полунощ пристига неговият ординарец и чука на вратата му. Илия, събуден, поглежда часовника и веднага се сеща и пита войника: „Мобилизация ли има?" Той беше дълбоко убеден в задгробния живот на човека. Не само, че беше чел окултни книги, но имаше и големи опитности в живота си, защото бе преминал две войни като офицер между живота и смъртта.