НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

12. Скръбта и радостта

Мария Младенова ТОМ 7
Алтернативен линк

11. СКРЪБТА И РАДОСТТА


В 1936 г. изживях една голяма трагедия, голямо разочарование в брака си, за което исках дори и да не живея. Цели десет години не можах да се храня и да спя. Цяла нощ не можех да затворя дори очите си. Бяха широко отворени. С кафена лъжичка сипвах мляко в устата си, което едва можех да преглътна. Като че ли бяха парализирани мускулите ми. Пазех се да не срещна някой познат, не можех дори да се усмихна, пък по природа съм общителна, весела, усмихната.


В голямата си мъка отидох на Изгрева да търся помощ от Учителя. Той беше вън пред малката си стаичка долу и както винаги обиколен с група от братя и сестри. Застанах зад всички отзад със силна молитва към Учителя. Търсех помощ от Него, да мога поне да почна да се храня и да спя. Само това да ми помогне, а ще изпълня Волята Божия, ще се освободя от тоя ненужен товар. Още не съм доизказала молитвата си и Той с ръце разбута групата и ме погледна. Погледите ни се срещнаха. Той разбра и продължи да говори, като че ли нищо не е било и от който разговор аз не чух нищо (по- право съзнанието ми беше далеч - в моята скръб).


Братята и сестрите се обърнаха да търсят, кого искаше да види Учителя, но аз стоях невъзмутимо. Като че ли не се отнасяше за мене този поглед на Учителя. Стоях още малко и си тръгнах. Тогава още нямаше рейсове и трябваше да вървя пеш. Но вече аз не вървях, а летях. Беше ми олекнало и от този момент постепенно се освободих от това мъчение. Съзнателно почнах да работя над себе си да изхвърлям непотребното, отрицателното и да насаждам потребната добродетел. Стана ми ясно, че егоизмът за собственост и личните чувства ми носят тази мъка. Трябваше да водя голяма борба със себе си дълго, дълго докато победя. Разбрах, че човек може и трябва да даде сърцето си само на Бога. От ограничената любов към едного се ражда злото, ограничението, страданието. Обичай Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, а ближния си приеми такъв, какъвто е. Той за тебе е една задача за разрешение, една стъпка по-горе по вечната спирала, едно посвещение пред тебе от Бога.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ