8. КОСТИЛКАТА

Бяхме на лагер на Витоша в местността „Присоите". Около Учителя братя и сестри разговаряме. Един брат му поднесе една голяма хубава праскова. Той взе нож и я наряза на толкова малки тесни парченца по дължината, колкото човека бяхме там. Последният резен го даде на мен, който бе закачен за голямата костилка на прасковата. Направи ми впечатление, че получих тесничко парченце от праскова с голяма костилка.

След седмица разбрах, че съм бременна с най-малката си дъщеря Анжела. Значи костилката символично означаваше, че идва плодът. Какъв образ и какво необикновено изразяване на един факт от живота. Такова нещо можеше да се случи само на нас, защото имахме привилегията да сме с Учителя.