НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

8_03 Симеон Симеонов

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) ТОМ 1
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4B0082'><span style=''>"Симеон Симеонов"</span></span></p> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>Един от най-редовните музиканти на "Изгрева" бе Симеон Симеонов. Той е влязъл в Братството още през 1919 година и оттогава винаги е присъствувал редовно в общия клас и на неделните беседи, като е свирил на цигулка преди беседа в клас. Свиреше редовно и на Паневритмията и носеше цигулката при различните екскурзии на Витоша и Рила. Изобщо беше много редовен. На младини е бил бохем, веселяк, похапвал си, попийвал си, живял е лек и повърхностен живот, погледнато отстрани. След като се запознал с Учителя, той променил живота си. Аз разговарях веднъж с един външен човек, който го е познавал на младини и след като гр срещнал след десетина години, го видял толкова променен, че ми каза следното: "Аз уважавам господин Дънов заради това, което е направил от Симеон Симеонов". И това не бе малко. Все пак, той беше запазил своя весел нрав, обичаше шегите, обичаше веселите закачки, отстрани изглеждаше, че е несериозен. Но беше изключително редовен в Школата. В приказките си, поради шеговития си тон, не показваше голяма задълбоченост. Ние младите гледахме критично към него, понеже виждахме това, което се отразяваше в нашето съзнание. Ние бяхме несправедливи към него и лично аз не знаех още какво представлява Симеон. В такъв случай трябва да се знае откъде идва човек, откъде излиза и какъв път изминава, защото един човек излиза от много ниско място, няма да му стигне време през един житейски живот да стигне до върха. И разбира се, ще има разлика между него и онзи, който излиза по-близо до върха. Затова ние в Школата не се познавахме, понеже не познавахме вътрешния път на всеки един от нас. Затова по една проява, ние вадим погрешно заключение за ученика. Стотици пъти Учителят е казвал: "Не се критикувайте!" Съветваше ни да намираме една добра черта един в друг и да мислим за нея. По този начин да търсим Доброто във всеки един от нас. По този начин ще се свързваме чрез мисълта, защото, като се види Доброто, даже ако някой реши да критикува, Доброто ще влезе в съзнанието му и ще го спре. Защото Доброто ще донесе светлина в съзнанието на ученика, ще го просветли, той ще осъзнае грешката си и след това ще се коригира в едно, второ, трето направление. И всяка една добродетел, която човек развива, е връзка, която се съединява с онази добра черта, която се намира във всеки един от нас. Това води до разширение на съзнанието, до навлизане на нови идеи от Словото на Учителя в осветеното и пробудено съзнание на ученика.<br /> <br /> Тези думи ги споменах, за да може по-ясно да изложа следния случай. На една беседа Учителят каза за Симеон Симеонов: "Ето, този брат вече двадесет и пет години ви свири и е неотклонно на своя пост като цигулар. Вие отблагодарихте ли му се? Той редовно ви свиреше. Вие какво му дадохте в замяна на неговото старание? Ето, аз му давам сега една ябълка като подарък. И вие също му дайте нещо, за да изпълните една задача". Тази задача я приехме за разрешаване. Всеки от нас отиде при Симеон и му даде някакъв подарък. Смятахме, че с това сме приключили.<br /> <br /> Мина известно време и когато дешифрирах беседите от Учителя, намерих едно място, където Учителят говореше за него. Беше написано следното: "Този брат много пъти е влизал в Школата, но винаги я е напускал. Аз на този брат искам да помогна". Аз срещнах Симеон и му разказах какво съм дешифрирала от беседата на Учителя. А той ми отговори: "Това нещо не е толкова важно. Важно е онова, което каза Учителят, а вие го изпуснахте, не го записахте, не го дешифрирахте и не го отпечатахте". И какво се оказа? След онази задача на Учителя със Симеон, когато му бе подарена ябълката, Симеон си наумил, че по този начин Учителят го е оставил за свой заместник. Туй, че Учителят му дал ябълката за благодарност, той го беше приел като указание, че го оставя за свой заместник. А поради това, че ние също му направихме подаръци, той сметна, че сме се съгласили той да ни бъде ръководител. Аз отидох и разпитах подробно Паша и Савка. Те не си спомниха, но едновременно провериха в стенограмата. Там бяха отбелязани онези думи на Учителя, които предадох. След това попитах братята и те също отрекоха, че е имало такова нещо. Как се е преобърнало това в неговото съзнание и се е отразило по такъв начин, аз не зная. Може би е мечтаел за такъв пост. Но Учителят го похвали за неговата ревност. Симеон остана много недоволен от стенографите, защото не сме поместили онова, което той държеше в ума си. А това е много просто за всеки един ученик от Школата. Школата има един Учител, този Учител е безсмъртен и не може да бъде заместен от никого! Дори ако всички братя и сестри се съединят в едно, пак не можем да дадем идеалния ученик! Ето, това беше задачата, която Учителят ни даде като направим подарък на Симеон. Тоест всички ние трябваше да имаме по една изработена добродетел и като се съберяха всички добродетели в едно, те щяха дадат образа на идеалния ученик. Това нещо тогава не го разбрахме. Разбрахме го по-късно, когато Симеон започна да претендира, че с този жест на Учителя, с ябълката, която е получил, е бил определен за Негов заместник. Ето ви една нелепост. И една поука!<br /> Симеон бе любител-цигулар. В братския живот дирижираше братския хор, като понякога Кирил Икономов му помагаше. Имаше жар в себе си, постоянно идваше половин час преди беседа, започваше да свири, а ние му пригласяхме песните на Учителя. За тази ревност той бе възнаграден от Учителя. А каква беше неговата дейност след заминаването на Учителя, може да се проучи и да се види как стоят нещата. Човек в живота си представлява стъпала, през които трябва да мине. Ако се проследят неговото отношение и постъпки след заминаването на Учителя, тогава на всеки би станало ясно, че неговото твърдение, че Учителят го бил поставил за заместник, е чиста измислица и голяма нелепост.</span></span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ