23. ГЕОРГИ ДРАГАНОВ ЗА САЛОНА ВЪВ ВАРНА

Поместваме отделни пасажи от писма на Георги Драганов, адвокат от гр. Ямбол до Галилей Величков от гр. София. Те категорично показват как е изчезнал салона на Бялото Братство във Варна. Първият етап е описан от Люба Стойкова в „Отвореното писмо", където двама ученици се отказват от салона, за да запазят къщите си. Според тогавашния закон, вторият имот върху който нямаш право се одържавява. По същия начин се взима салона на Изгрева в София. (Виж „Изгревът", том I, стр. 608, 611 и том III. стр. 367 - 368.)

Според адвокатът Георги Драганов е съществувало законно основание да се запази, но неговите съвети са били пренебрегнати. А защо? Защото през това време Духът на Заблуждението е движил някои хора, които пък са движили братските въпроси. Повтаря се същият сценарий, който е бил сътворен и в София. Защо? Защото единия крак на Духът на Заблуждението е в София, а другия крак крачи по провинцията (виж „Изгревът", том I., стр. 646).

За доказателство предлагаме откъси от писмата на Георги Драганов.:

„5 ноември 1966 г., Ямбол

Сега по други въпроси:

Преди няколко дни бях във Варна. В разговор с Велко Петрушев той ми каза, че твоят идеен брат Николай Дойнов е бил там и след неговото заминаване в милицията са извикали Стоянчо - презимето му не зная, който има лека кола и са го питали защо е идвал Николай, какво е говорил и дали други хора са идвали от София. Питали са го и за братските имоти.

Научавайки това, казах на някои приятели да кажат на Стоянчо да се видим у брата на Цанка, гдето той е идвал и с него са се виждали, той обаче не дойде. Бил зает. Но между другото научих, че в милицията са му казали още, че когато някой иска да говори в братския салон, да съобщават на нея, за да изпраща човек на събранието. Повече не научих и не успях да се видя с други, понеже били заети и аз бях ангажиран в работа.

Тук идвали Жечо Панайотов и жена му. Престояли само една нощ и си заминали. След тяхното отпътуване вчера са правили изземване на книгите на Цани Славов. Викаха го на два пъти в милицията и са го разпитвали за идването на Жечо, за какво е дошъл, събирали са се да четат и пр. И са го предупредили да не се занимава с подобна работа.

Той има много близки мъж и жена партизани и те са се обадили в милицията и от там после малко омекнали. Не му взели беседите. Жечо не би трябвало да идва с жена си. Някой от София е съобщил тук, както и във Варна имат предположение, че за да викат Стоянчо някой от там е писал за идването на Николай. Съобщавам ти това за сведение.

Бях при Велко във връзка с мястото му, но нещо малко трудно върви работата. Той има желание да ми го даде, но се намесват други и така работата се протака. Имам идея да идвам в София пак вьв връзка с мястото, но чакам за писмо от брата на Цанка, когото бях задължил да се види с Велко и да се уточним по някои въпроси, но нямам отговор и затова се бавя в идването си. Ако дойда ще се видим, разбира се.

Много поздрави на всички ви от Цанка и мен."

„7 май 1975 г., Ямбол

Лошото е, че мнозина наши приятели не виждат нещата така, както трябва. Всичко, което става сега не е за Драга, нито за хората около нея. Но добре, че при все това приятелите се отзовават и ще се отзовават. И дано помогнат в благоприятното му разрешение.

Отдавна говорих, че е необходимо едно истинско представителство пред властите. Сега осезателно се чувствува това, но изпуснахме много време и не зная дали вече не е доста късно да оправяме някои работи? Тук бе приятел от Варна и ми каза, че там нашите хора обявили салона за продажба, за да се възложел на един от нашите, който живеел там, тъй като бил на името на някой, които имали и свой имот. Според мен това е грешка. Навремето проучавах този въпрос и се реши така да си останат, както са, като се подаде съответна декларация и се уведоми Комитета за вероизповеданието. Но нали няма единно ръководство, което да проучава тези въпроси и да даде мнението си, получават се грешки. Ще обявят салона и жилището за продажба - жилището ще се вземе от този, който живее в него, но салона жилище ли е, че да му се възлага? Дали няма да им се вземе за салон на ОФ? Дадох идея, да не бързат да го обявяват за продажба. Те са дали молба за оценка, до тук би трябвало да спрат, но кой ги знае какво ще направят и там? Ето виждаш, колко е необходимо да има компетентни хора за ръководство, а не разни Драги."

„21.1.1976 г., Ямбол

Пишеш ми да въздействувам на някой, с които кореспондирам. Какво да ти кажа в тая насока? - Не слушат, даже ме изкараха „еретик", когато се противопоставих за събирането на пари за оградата на мястото на Учителя в София. А сега се чудят как да излязат от тая каша.

На варненци навремето говорих, като как да постъпят със салона. Направили, каквото трябва, писали в декларациите си, че имотът е на Братството, но въпреки това взели решение да го обяват за продажба, за да го прехвърлят на Любен Мавродиев, който няма имот, та един ден, ако дворното място се отчужди за обществен строеж да се включи в него. А какво стана? - Имота се възложи на други и салона се закри. Послушаха ли ме? Сега изтъкват редица причини, които уж били ги принудили така да постъпят.

На нашите хора им липсва обществено чувство, чувство към разумните порядки. Това особено се забелязва в софиянци. Макар и да бяха около Беинса, останаха си на онова ниво, което са имали преди да отидат при Него. Нали сам виждаш - как са? Нито риба, нито рак. И моето впечатление, че отделни единици ще израснат и са израснали твърде много, а другите ще си останат назад, въпреки че непрекъснато говорят за Словото. Те не можаха да се споразумеят за едно ръководство и да го посочат по надлежния ред. И за съжаление изгубих вяра у мнозина. Затова съм се и затворил у нас и без това сърцето ми не ми позволява голямо движение из града, а камо ли вън от него? Ние с теб, а и други дойдохме до това състояние, че да се крепим, за да се държим над водата на живота. Има дни, особено, когато е мъгливо и влажно и студено да не се чувствувам никак добре и предпочитам да съм у нас като под ключ и да не изживявам повече страдания. Сърце е - боли често."

„7 юни 1976 г., Ямбол

За отговора на „петицията" научих и от другаде. Ти знаеш моето становище - да не се рови много, но кой да чуе? Що се отнася до юридическо признаване, това е направено още през 1948 г., когато приятелите са се събирали в Айтос и са изготвили устав и направили искане пред съответните власти и в отговор на това се е получил един документ, че ги признават за „Общество Бяло Братство" и нищо повече. Но и Евангелските църкви не са признати, така не сме само ние.

И тях търпят по необходимост, както и нас. Открито няма да ни лишават от възможността за живот, но чрез косвени мерки това ще става, както е случаят с гара Любимец, Сливен и в последно време с Варна, гдето нашите излязоха глупави, че сами предложиха салона за продажба, без да обмислят последствията и сега съжаляват, но късно. Не е редно и нашите хора да се събират групово на Гроба. Там ли е Учителя? Тялото му - да, но и от него може би има само кости. Не съм наклонен да се правят сборища на гробовете, но така си разбират някои и вършат тия работи, за да има после и други пречки."

Георги Драганов