20. ОТВОРЕНОТО ПИСМО

Отворено писмо на с. Люба Стойкова до в. „Братски живот"

Затворената синя книга

На 85 години съм. Пиша това писмо с ясно съзнание и отговорност за истинността на събитията, за които свидетелствувам. Повод са спомените, публикувани от името на брат Борис Николов в книгата „Изгревът на Бялото Братство", том II, София, 1996 г. На стр. 277-ма, в главата „Спиритизмът на варненци" авторът твърди, че варненското братство, увлечено в спиритизъм, станало играчка в ръцете на духовете и на Духа на Заблуждението. Тази уж била причината, поради която то не могло да се самоорганизира и трябвало брат Георги Йорданов лично да му купува земя, а софийския адвокат брат Георги Драганов се опитва да спасява от одържавяване салона за братски събрания и т. н., и т. н.

Ще започна по-отдалеч. Родена съм в София. Там израснах, завърших педагогическо училище и ме назначиха на работа. Но съдбата ме срещна с варненец. Във Варна се запознах с идеите на Бялото Братство. Започнах да копнея за София, за квартира на Изгрева, за да бъда по- близо до Учителя. Веднъж помолих сестра си да се посъветва с Учителя за моята съдба. Той отговорил кратко: „Тя е определена да работи във Варна".

Помня, че братята Христо Арабаджиев, Тодор Дренски и Велко Петрушев закупиха 23 декара земя в местността „Сотира", североизточно от Варна. Идеята за мястото беше дадена от Учителя. С общ братски труд и голям ентусиазъм земята беше превърната в лозя и овощни градини. Построи се малка вила със стая и кухня. Така се устрои един духовен център, който просто наричахме „братското лозе". Веднъж брат Боян Боев ни беше на гости и прекарахме там един чудесен ден. При залез, след обща молитва, Боян Боев промълви: „Да благодарим на Учителя, че се създаде този оазис, където прекарахме".

Въпросният брат Георги Йорданов не беше идвал нито в салона за събрания, нито на братското лозе. Неговият шурей, брат Ангел Ангелов, архитект от Варна, беше закупил и предоставил за общо ползване парцел от около 1.5 дка, който граничеше с братските земи. Не помня този парцел да е ползван за нещо от варненските братя, защото нашите 23 дка ни бяха предостатъчно.

Салонът за молитвени събрания се намираше на улица „Цимерман" и беше Юридическа собственост на братята Стоян Димитров и Ангел Ангелов, шивач. Т. нар. народна власт публикува закон, според който всеки трябваше да декларира само един недвижим имот. Тъй като и двамата имаха собствени къщи, доброволно се отказаха от братския салон. По него време ръководителят на варненското братство брат Велко Петрушев беше вече тежко болен и не можеше с нищо да попречи на това.

Тук стигам до най-съществената част от моето писмо - въпроса за т. нар. „спиритизъм на варненци". На Изгрева живееше брат Петър Филипов. Беше предан, строг, взискателен, пословично щедър, с ясновидски способности. Между него и мен съществуваше духовна връзка. Той ми разказа как веднъж на Изгрева Учителя събрал малка група ученици. Казал им, че за първи път се създава Вътрешна школа за Новата култура, която идва на земята. Условията били абсолютна чистота и запазване на пълна тайна от останалите ученици, неподготвени още за твърдата храна на Словото. Но скоро тайната станала явна, създали се доста противоречия на Изгрева и Учителят разпуснал Школата. По-късно на два пъти Той отново събирал групата от ученици и на два пъти се налагало да я разпусне по същите причини. Накрая в частен разговор с Петър Филипов Учителят казал: „Ще преместя Школата във Варна".

Веднъж, много години преди да чуя тези подробности, сънувах, че се намирам в голям салон. Беше пълно с братя и сестри от цялата страна, които разговаряха, разделени на групи. В дъното видях Учителя да говори с двама братя. На висок подиум, към който водеха стъпала, видях катедрата. Върху нея лежеше затворена дебела книга с небесносиня подвързия. Аз стоях отделно от всички, с поглед, прикован в книгата. Най-после се реших, тичешком изкачих стъпалата и се намерих на катедрата. Върху синята книга със златни букви беше написано „Вътрешна школа". Отворих я наслуки, но в този момент Учителят застана зад мен, затвори книгата и каза; „Рано е още. Когато потрябвате, ще бъдете повикана".

Наистина дойде моментът, когато ме повикаха. Образува се малка хармонична група от братя и сестри, които се събираха ежеседмично. Ръководителят на Бялото Братство във Варна, Велко Петрушев, говореше, а аз стенографирах това, което Святият Дух снемаше отгоре.

Наистина брат Велко беше проводник на откровения. Преди да се запознае с Учителя, дружал с Тодор Дренски и Христо Арабаджиев, занимавал се със спиритизъм. След като заработил под ръководството на Учителя, брат Велко започнал да се свързва със същества от висши йерархии. В разговор с Христо Арабаджиев Учителят казал за Велко, че е прероденият Йоан Богослов, че тогава е написал Откровението в символи, а сега пише ново Откровение на чист философски език, съответстващ на Новата култура, която идва.

Търся най-точните думи за личността на брат Велико Петрушев. Той нямаше семейство. Не помня да е правил забележка някому. Често го търсеха за материална помощ. След разговор с него всеки възвръщаше вътрешния си мир. Веднъж ми каза: „Учителят ме обича. Чувствам, че Учителят е винаги с мен". Цели двадесет години той работи духовно за Бялото Братство. Мисля, че беше ликвидирал с личната и родова карма и пое братската карма върху себе си. Получи инсулт, по-късно второ и си замина от този свят. Малко преди да заболее, го сънувах, че идва откъм морето с голяма група от братя. Само около неговата глава имаше светъл ореол. Ръкувахме се и поехме към братското лозе...

Постепенно малката група около брат Велко Петрушев стана обект на критични одумки. Сестра Геновева Жекова я наричаше „школа в школата" и писа за нея в писмо до тогавашния ръководител на Братството в България, брат Борис Николов. Той от своя страна върна писмото до брат Велко Петрушев и аз имах възможността да го прочета. От всичко това става ясно, че авторът на „Спиритизмът на варненци" от книгата „Изгревът на Бялото Братство" се позовава по-скоро на въпросното писмо, отколкото на лични наблюдения.

Такава е истината за „спиритизма на варненци". Аз свидетелствам за нея с цялата отговорност и яснота на съзнанието си. Защото ни позволиха да отворим синята книга...

Срещала съм в Словото Учителя да казва, че на земята има много школи - материалистични и духовни; земята също е школа; всяка планета, всяко слънце, цялата необятност също са школи; така душите еволюират и се повдигат.

България е благословена страна, духовен център, и отвсякъде ще идват в нея, за да черпят идейно богатство. Тя ще се нарече Ханаанската земя, защото Божията нога, Всемировият Учител стъпи върху нея.

Представил за печат: Димитър Калев,

кореспондент от гр. Варна.

„Братски живот", бр. 5, април, 1996 г.