16. РОЗОВОТО СЛАДКО

Още една случка с брат Велко: Това се бе случило отдавна, когато Учителят беше още между нас. Един ден, някъде по обед брат Велко почувствувал силни болки в корема. Едвам дочакал да свърши работното време и отишъл в болницата на преглед. Казали му, че апендиситът му е възпален и на другия ден сутринта в 8 часа трябва да бъде в хирургията да му направят операция.

Върнал се вкъщи брат Велко, мисли, охкал, пъшкал и най-после решил да отиде при Учителя. Взел първия влак и се озовал при Учителя. Разказал Му, че има възпален апандисит и че в 8 ч. е трябвало да бъде на операционната маса във Варна.

Учителят му подал едно бурканче сладко от рози и му казал: „Вземи 3 - 4 лъжички от това сладко и ще ти мине".

Не казал къде е отседнал, защото той имаше много приятели в София и вероятно е разказал на този и онзи за това, че ще отиде на Изгрева. До обяд брат Велко бил съвсем здрав и вечерта взел влака и пристигнал във Варна. Отишъл направо на работа.

След известно време бях на Рила с една група. След като се наобядвахме решихме да отидем на езерото на съзерцанието, Минавайки по една пътека, видях 7 - 8 сестри, които не познавах да се разговарят. Една от сестрите с доста убедителен тон каза: „Учителят е казал, че апендиситът се лекува със сладко от рози". Стана ми неприятно, но нямах време да й обяснявам случая с брат Велко и мълвата на Изгрева, които повярвали случката с розовото сладко по буква.

Не розовото сладко е излекувало брат Велко, но мисълта на Учителя вложена в него. Разбрали по буква те излагат Учителя. На друг това сладко няма да подействува. Колко трябва да бъдем внимателни. Трябва да познаваме Словото на Учителя и вътрешната Школа. А тя се създава от опитностите и живота на учениците.