ЛЮБА СТОЙКОВА

1. КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ ЧРЕЗ СЛОВО И ДУХ

Четири години бях учителка в София, но в 1933 г. се омъжих и се преместих във Варна, където живея и до днес. Скоро ще навърша 82 години.

Сънувам веднъж, че се намирам в една планина. Вървя по широк път и си тананикам безгрижно. От лявата ми страна се издигат грамадни хълмове, обрасли с борове, с много цветя и много птички. От един завой се зададе един възрастен човек, с лека и пъргава походка за възрастта му. Между хълмовете и пътя имаше буен поток.

Като доближи до мен, той ми махна с ръка да го последвам, прекоси потока и се заизкачва бързо нагоре. И аз прекосих потока и тръгнах нагоре. Наоколо беше неизказано красиво. Искаше ми се да се спра за малко, да се порадвам, но той бързаше и аз почти тичешком го следвах, да не го изгубя от очите си.

Изкачихме се на една поляна. Когато за пръв път отидох на Рила разбрах, че това беше поляната до седмото езеро, само че по-голяма. На нея бяха насядали в идеален кръг над сто души. Пред всеки имаше постлана голяма бяла салфетка и закуска. Възрастният, ако мога така да го нарека, ми посочи едно единствено свободно място, където имаше също сложена закуска. Аз седнах и се събудих. Разбрах, че този сън има някакво значение, но какво. Още не разбирах много неща. Изчаквах да видя какво ще стане.

Когато започнах занятията си във Варна като учителка, дадоха ми първи клас (тогава първо отделение). Един ден една моя ученичка като се вьрнала вкъщи, казала на майка си: „Мамо, пък да знаеш, видях около главата на учителката една светлина!" А по-късно разбрах, че майката е била в Братството. Още след обяд майката пристигна вкъщи и ми донесе една беседа от единичните като брошурки: „Ново послание към слънцето". И до днес я помня тази беседа. Каза, че в четвъртък в 4 ч. след обяд ще има женско събрание в сестра София, която още тогава беше в напреднала възраст. Тя отивала там и ме покани да отида също. У нас беше на гости сестра ми от гр. София. На другия ден, моята сестра отиде с нея, но аз останах вкъщи. Когато сестра ми се върна ми каза, че е останала много доволна. Пели, чели нещо много хубаво и ако на следващия път отида и аз, ще остана много доволна. Нямало нищо църковно. А църквата никога не ме е привличала с тези одежди, икони, кандила и т. н.

В неделя сутринта сестрата пак дойде у нас, каза, че отива на събрание и ме покани и мен. Отидохме трите. Там четоха беседи, пак пяха, но очите ми бяха приковани към портрета на Учителя. Неволно аз свързах този портрет с възрастния, който ме въведе по един много странен начин в Братството. По-късно бях чела така: „Учителят сам намира своите ученици и по име ги зове". Изживях едно особено състояние. Разбрах, че това е моя път, че това е моята съдба. Дадоха ми книгата от Невена Неделчева „Втора майка". Тя беше се постарала да пресъздаде духовния образ на Учителя.

Посещавах редовно неделните беседи, а вкъщи преди да си легна прочитах по една беседа.

Школните дни не. ми позволяваха да посещавам. Такъв беше редът тогава. Всеки нов човек, който иска да влезе в Братството, трябваше да бъде изпитан една година, за да се провери дали ще остане, или е дошъл така просто от любопитство, а после би напуснал Братството. Сега вече нашите приятели не спазват този закон, за което попадат неподходящи хора, след което се явяват противоречия.