7. ОЦЕНКАТА ОТ ЧУЖДИТЕ

Цветанка Арнаудова бе артистка. Когато Учителят я видял за пръв път, казал: „Вас няма да ви оценят отначало. След това". Тя ми разказваше един случай от живота си. Бил обявен конкурс между артистите, за да се намери кой да изпълнява ролята на баба Парашкева, а това е майката на Георги Димитров, защото щял да се снима филм за Георги Димитров и Лайпцигския процес. Събрали се много артисти от целия социалистически лагер. Никой не можал да направи в момента образ на жена, плачейки с истински сълзи. А тя в един епизод от кино-сценария трябва да разговаря с малкия си син Георги и да рони сълзи. За да се справи с тази задача Цветана в случая си представила, че разговаря със собствения си син Георги, който бил починал. И тогава сълзите падали съвсем естествено от очите й. Каквото й поръчали тя правела безотказно. Накрая я избрали да изпълни ролята на баба Парашкева, главната роля на филма, филмът имал огромен успех както в България така и в СССР - Русия. Бяха я наградили с български и съветски ордени. Поканват я на кинопремиерата на филма в Москва. Нейното артистично майсторство се оценява много високо. Тогава си спомнила думите на Учителя: „Вас в България няма да ви оценят и да ви ценят!" Това се сбъднало. Излезнали с един друг български артист по магазините в Москва да си купят нещо. Но не й достигнала една рубла. А тогава една рубла се равняваше на един долар и 50 цента. Колегата обещал да й даде в заем, за да си купи онова, което е избрала. Но когато решила да плати, продавачката върнала точно една рубла, защото в тези дни се продавало с известно намаление. Значи там, в Москва я оцениха като артистка и й връчиха голяма награда. Там една продавачка, една обикновена рускиня я оцени като човек. Ето, това е важното. Да те оценят онези, които имат нужда от теб, а онези, които нямат нужда от теб трябва да научат окултния закон, че пророк не е пророк в родината си.