ГЕНОВЕВА ЖЕКОВА

1. ЦЪРКОВНИЦИ И БРАТСТВО

Родена съм в с. Златарци, околия Преславско, Шуменски окръг. Баща ми беше бакалин. След това се изселваме и отиваме да живеем в Шумен, където той става подофицер. В това време аз съм на 3 - 4 годинки. Родителите ми влизат във връзка с Бялото Братство. След няколко години църквата се опълчва строго и остро против Бялото Братство и настъпи една малка криза в самото Братство. Взеха да се страхуват някои дали да продължават да ходят или да се откажат и самата ръководителка, която беше тогава Роза Банчева, тя предложи тези, които искат да останат в Братството да се събират на друго място, а които се страхуват им препоръчва пък и тя е ходила, да ходят на църква и това, което искат свещениците да го изпълняват, като след обед пак се събират на молитва у тях. Това трае известно време. Тези, които се бяха отказали от събранията при нея искаха да бъдат строго към Учителя, почнаха да се събират под ръководството на Петко Христов, един слънчев тип, много добър и много интелигентен човек макар и да нямаше висше образование. Той много хубаво подреждаше нещата, правеха се беседите много редовно, идваха приятели от София. Няма да забравя никога брат Петко Епитропов. Той идваше и се създаваше такава приятна обстановка, че ние децата седяхме мирно и слушахме какви разговори се водят. Създаде се една много хубава атмосфера. След време обаче брат Петко Христов почина и се зачудиха кой да бъде ръководител на Братството, защото без ръководител не може и избраха Цаню Боздуганов. Той беше майстор-цигулар. Правеше цигулки, но беше много беден иначе и в Братството решиха кой както намери за добре под покривка, над покривка, зад възглавница, под възглавница кой колкото може да го подпомага с известна издръжка. Той беше много музикален, много приятен човек, но настъпи някакъв вътрешен крах в него и той каза: „Не може повече да ви събирам и да се събираме у дома, искам да се чувствувам свободен". И действително той започна да ходи и да изрежда всички църкви - евангелска, католишка, православна и не зная още каква, но накрая май се отказа от всичко и никъде не ходеше. Обаче това, което аз помня, никой път няма да забравя в Шуменското братство, че се създаваше много мистична атмосфера. Аз като дете чувствувах нечие присъствие и такъв мир настъпва у хората, такова едно блаженство след такива събирания, че никой път няма да го забравя. След като той, Цаню каза, че повече не може, той да бъде ръководител, по едно време престанаха да се събират хората. Но всички помнеха тези красиви изживявания, защото когато дойдеше 22 март братята от околията от Драгоево, от други села идваха. Да видиш селянин как застава с дисагите като вдигне ръка и като каже: „Братя, няма Любов като Божията Любов!", с такъв тон го казва, тъй от сърце го казва, да настръхнеш просто. А като каза бай Цанка: „Не мога повече" останаха без ръководител. И всичко замря. Нещо като салон да се имали? Нямаха салон. Вкъщи се събираха у бай Петко, ръководителя. У Роза се събираха нейните църковници, които се уплашиха от официалната църква, която ни гонеше много и много злословеше по адрес на Учителя. Но аз като дете чувствувах разликата между църквата и Братството и ми беше много неприятно за мене самата, че се разделят хората, но в шуменското братство имаше много благоприятна мистична атмосфера. Само че се изплашиха хората изведнъж. Изплашиха се, но които останаха, останаха, събираха се тайно, ходехме на екскурзии. В с. Осмар имаше една наша сестра и ръководителя казваше, всички в 12 часа по среднощ да бъдат пред фабриката за бира. Събираме се там и тръгваме, спущаме се към Осмар при изгрев слънце, слизаме към дома на тази сестра. Прекарвахме целия ден в песни братски, молитви и най- прекрасни разговори във връзка със Словото на Учителя и много от хората не се уплашиха от това, с което ни заплашваше църквата. След туй полека, лека майка ми беше малко бунтарка такава и една сестра Шейтанова, тя беше съпруга на един от опълченците, казаха, че в името на Бога ще работим, защитиха се, събираха се и полека лека Шуменското братство пак взе да се попълва. И сега пак наново има голям прилив на млади хора, на учени хора, на всяка категория хора. Но това, което ми направи силно впечатление е, че Учителят тогава говореше за триъгълника Варна, Шумен и Русе. И затуй мама ходеше в Русе и правеше връзка с брат Ватев и с брат Минчо Сотиров от Бургас, че и с Варненското братство пак в тая връзка триъгълникът да се засили и доста време се поддържаха тия връзки. Но брат Ватев почина и мама почина и сега останах аз, но аз никога не съм забравила това и доколкото зависи от мене ще го направя... Няма да забравя имаше и детска група в Шуменското братство. Една ученичка от гимназията ни събираше да ни разправя приказки. Тя се казваше Димитричка. Тогава бях още много малка, не ходех на училище. Много хубави приказки ни четеше от наши списания и ние с внимание я слушахме. Учеше ни да пеем песни като „Слънцето на Любовта изгрява вече в света", „Изгрява слънцето" и т. н. А в това време сестра Невянка приготвила някаква закуска така, тя имаше и фурна и ще каже: „Хайде сега, деца, да седнем на масата, да кажем „Божията Любов" и всички ще кажем молитвата като деца. Та искам да кажа, че трябва непременно да имаме детски групи. Непременно, защото детската атмосфера не може да се сравни с никоя друга и децата тогава по са склонни да приемат, по-лесно се ориентират. Защо трябва всяко едно да мине през света и тогава да дойде тука? Когато като дете когато не може много да преценява и разсъждава, нека да има тези тъй сладки моменти в живота си. То и без туй не може да се откаже от влиянието на света, та един ден, когато вземе да страда да си спомни какво нещо е Братството. Те, страданията неизбежно ще дойдат. Ама няма да го забравя особено Невенка, тъй както сме наредени - отпред братята, отзад сестрите и като изпеем „Аум", пък красива старица беше и като си вдигне ръцете ще каже: „Господи, какво значи това „Аум" не зная, но много ми е хубаво, Господи! " От сърцето казва и се разплаква.