НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

7_06 Как Катя Грива разреши задачата си

НЕСТОР ИЛИЕВ ТОМ 1
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4B0082'><span style=''>"Как Катя Грива разреши задачата си"</span></span></p> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>Катя Грива е родена в Пловдив в заможно семейство. Била изпратена в Рим да учи пеене. Там тя посещава черквата "Св. Апостоли Петър и Павел" и разказваше своите впечатления с подробности. Завършила пеене, тя пристига в София, а след време се запознава с Учителя. По този повод тя казваше: "Животът ми, прекаран на "Изгрева" - това е моят живот. Останалото от моя живот е нищо".<br /> <br /> По онова време Катя Грива, Теофана Савова, сестри Мечеви и още някои, непрекъснато стоят пред салона или пред приемната и очакват мига, в който ще се появи Учителят, за да бъдат до Него. Това продължава с месеци и години. Останалите приятели негодуват, че тези сестри смущават Учителя, че Му губят времето, а освен това, вместо да работят и да си изкарват хляба с труд, непрекъснато висят пред салона и нищо не правят.</span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>Ето защо, веднъж Катя Грива се обръща към Него: "Учителю, приятелите ни обвиняват, че като седим тук, пред Вашата врата, ние Ви пречим да работите. Вярно ли е това?" Учителят отговаря: "Вие не ме безпокоите, а те ме безпокоят с мислите си". Катя се успокоява и казва отговора на останалите от групата, която висяла непрекъснато около Учителя.</span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>Веднъж Теофана Савова не присъствувала в групата, защото имала работа у дома - разплитала някаква фланела. На следващия ден Учителят я запитал: "Ти вчера не беше там, пред салона?" "Бях заангажирана с нещо" - отговорила Теофана. Учителят продължил: "Вчера теб те нямаше". Казал това и продължил пътя си. Теофана останала в недоумение какво ли означава това. По-късно тя разбира, че нейното присъствие е необходимо и остава до края на живота си на своя пост, въпреки че останалите сестри постепенно се разпръсват.<br /> <br /> Ние днес не знаем каква работа се е вършила там пред салона с тяхното присъствие. Тези думи, които Учителят е казал на Теофана показват, че нашите обикновени човешки разсъждения не съвпадат с тия на Учителя. Понякога Теофана разказваше, че е стояла там само за да има човек, който да посреща посетителите, които идват при Учителя, да ги упътва, да ги насочва и да Му съобщава своевременно всичко. Тоест, да бъде връзка между външния свят, идващ от града и Школата на Учителя. А в един друг случай, тя категорично каза своето мнение: "Ще ви кажа едно откровение на Небето. Аз бях поставена от Небето да бъда представител на съвременното човечество, което трябваше да излъчи своя представител пред нозете на Великия Учител, за да може този представител да му бъде посланик пред Всемировия Учител и пред Бога. В това се състоеше моето служение в Школата - да бъда посланик на човечеството. Това е откровение за онези, които знаят Кой е Всемировият Учител, какво представлява Неговата Школа и какво значи да си ученик в тази Школа", факт - неоспорим!<br /> <br /> Катя Грива бе изпратена от Учителя да стане учителка по Пеене. При една от училищните ваканции, тя идва на "Изгрева" и казва на Учителя: "Учителю, нямам едно от томчетата на беседите. Искам да го имам". Учителят казва: "Върви при сестра Паша да ти даде томчето, препиши го и го върни обратно". Катя е озадачена. Защо Учителят не й подарява въпросното томче, макар че имаше такива много. Накрая взема томчето от Паша, преписва го и го връща. По-късно споделя: "При преписването срещнах и научих такива &#39; неща, които при четенето на беседите не ги забелязвам. Чрез тези неща, научени при преписването, аз по-късно разрешавах някои проблеми в живота си". Словото става Живот за ученика, когато се приложи.<br /> <br /> Катя Грива е онази сестра, която първа е заучавала Паневритмията по указание на Учителя. Тя по-късно показваше упражненията на желаещите да ги учат. Онези, които са научили упражненията от нея, по-късно ги играеха най-правилно. Да се прехласнеш от видяното - пластика и хармония!<br /> <br /> Бащата на Катя Грива е бил полковник от пехотата през време на Балканската и Европейската война. Чрез нея на "Изгрева" идва нейният брат Димитър и сестра й Стефанка. Веднъж тя сподели с мен: "Прекараното ми на "Изгрева" време е истинското ми време. Другото е слама. Видях Рим, Париж, Венеция. Видях красоти, сътворени от човешката ръка. А тук, на "Изгрева", видях и срещнах чудеса, сътворени от Божествения Дух. Затова за мен истинското ми време е тук, на "Изгрева". Другото е слама и плява в този ми живот".<br /> <br /> Катя Грива бе дребничка, нежничка. Към края на живота й нейното поведение ме развълнува. Казаха ми, че е болна и аз отидох да я посетя. Попитах я: "Катя, какво ти е?" Отговор: "Нетърпимо и тежко ми е положението. Имам рак в едната гърда. Лекарите ми предложиха да се оперирам, но аз не пожелах. Ако ме оперират, ще поживея десет-петнадесет години, ако не се оперирам, ще си замина скоро от земята. Какво от това дали сега или после ще си замина? Реших да не се оперирам. И затова сега съм на легло".<br /> <br /> Аз рядко съм срещал такава куражлия жена. Предпочита сега да си замине, неоперирана, отколкото след десет-петнадесет години, оперирана. На мен ми се видя, че това е смелост, от която се възхитих. Но нейното решение ме смути. Това ли бе най-правилното решение? Та ние бяхме ученици от Школата. Ние имахме Словото на Учителя и Той бе категоричен по този въпрос. Спомням си едно Негово изказване: "За предпочитане е човек да живее най-неинтензивен живот на земята, отколкото преждевременно да си замине". Освен това, ние имахме много случаи, при които Учителят се намесваше и продължаваше живота на много братя и сестри с по десет-петнадесет години, само и само да използуват условията, които им предоставяше Школата, да слушат Словото на Учителя и да работят с Него. Ако Катя се беше оперирала и бе продължила своя живот с десет- петнадесет години, тя щеше да дочака онзи човек, който събираше опитностите на Школата и той щеше да запише всичките й опитности. И тогава аз нямаше да разказвам тези неща, а щяхте да ги научите разказани по-подробно и по-точно от нея. И сега този приятел иска от нас, съвременниците на Катя, да преразкажем нейните опитности. Това ние го правим в знак на уважение към нея и събираме окрухите от богатата трапеза по времето на Учителя. Е това, все пак, е нещо. По-добре, отколкото да няма нищо.<br /> <br /> Катя разказваше как Учителят е отварял кутията на цигулката си с голямо внимание. Разказваше как с още по-голямо внимание я е затварял. Разказваше и го показваше с жестове. И добавяше: "За един музикант бе достатъчно само това - да види обходата на Учителя с кутията, която пазеше Неговата цигулка. Достатъчно бе само това".</span></span><br /> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>Опитностите на Катя с музиката на Учителя бяха опитности, съчетани от Дух и Сила, излъчени и дошли чрез песните на Учителя.</span></span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ