15. БОЯН БОЕВ

Запознанството на моите родители с Боян Боев датират още от времето, когато се създаваше русенското братство. В онези години брат Боев е много активен и е в стихията си като проповедник. По професия той беше учител и в него беше вградено усещането, че трябва да обучава някого и да учи онези, които са невежи. Като един от първите проповедници на Учението на Учителя в училищата бе Боян Боев, за което в онези години той беше уволнен дисциплинарно като учител. След това той продължи да посещава приятелите по градове и села и да изнася беседи на различни теми. Така той познаваше всички по цяла България и всички познаваха него. Затова всички въпроси, които трябваше да бъдат отправени до Учителя от нуждаещите се се отправяха до него и той с разпечатаното писмо отиваше при Учителя, прочиташе го, Учителя изслушваше внимателно писмото и даваше своят отговор, като Боев стенографираше отговора, след което написваше писмо като изпращаше писмото препоръчано или с обикновена поща. По този начин на много места в България останаха писмата на брат Боев, които са отговорите на Учителя на зададените въпроси на приятелите. Трябва да добавим, че приятелите изпращаха тези въпроси до брат Боев, защото смятаха за неприлично и кощунство да занимават Учителя с лични въпроси. Така смятаха някои. Други пишеха писмо лично до Учителя и Той им изпращаше подходящ отговор и така ние имаме кореспонденцията на Учителя с приятелите. Трети пък отиваха лично при Учителя и в своите срещи с Него задаваха въпроси и получаваха съвет. По този начин ние имаме опитностите на приятелите с Учителя. В моя случай аз бях болна наскоро и след съветите на Учителя, които аз спазих и изпълних, аз оздравях. Но същата година есента моята майка се разболя от ишиас, а това беше октомври и ноември 1944 г. Тогава бяха едни дъждове, времето беше влажно и студено и това спомогна да я скове и стовари на легло. Аз трябваше да се грижа за прибирането на гроздето по гроздобера и с още много други есенни и домашни работи в нашия дом. Аз бях напуснала работа, без да питам Учителя, понеже работех като секретарка в немското училище в Русе, а тогава политическите събития бяха такива, че германците вече се изгонваха от СССР и аз се постарах да се предпазя и съхраня. Ние бяхме евакуирани през лятото на лозето и дори там паднаха наоколо много самолетни бомби. Американските самолети бомбардираха отсрещният бряг на Дунава и то гр, Поргево, който се запали и цистерните с петрол горяха и осветяваха близо два дни Дунава. Американските самолети се опитаха да бомбардират Русе, но по погрешка те изсипаха бомбеният товар в околностите на Русе през нощта, така че от детонацията на бомбите от отсрещния баир се бяха изпочупили стъклата на нашата къща. За всички това бе едно чудо, което спаси Русе от разрушение в онази нощ. Обясненията бяха различни и дори по- късно, когато при нас дойдоха на гости Янка и Панайот Грънчарови от Ямбол, получихме обяснение от Янка, която бе ясновидка, че Невидимия свят е отклонил американските самолети, като е заблудил пилотите и те са изсипали бомбите в покрайнините на Русе. През онези дни и нощи ние се събирахме и правехме горещи молитви в къщата на Ватев, която се намираше в местността Свирчовица, където беше братското лозе. Спомням си когато бягах през тревата, уплашена от настъпващите самолети, под краката ми се разпръскваха в страни не само високата трева, но и много змии - смокове. Преживях ужас от земята и от бръмченето на самолетите на небето. Така в дома на Никола Ватев се събирахме и правехме молитви. В градините на лозята и по дворовете някои хора както и някои приятели си бяха направили изкопи, за да се крият от бомбите. Така и брат Боян Ковачев си беше направил изкоп в двора, понеже имаше голям двор и през време на бомбардировката, когато е бил в лозето и когато са паднали бомбите наоколо се е ужасил от възможността да бъдат затрупани в изкопите, затова този преживян ужас има и своята положителна поука и въздействие. Той се отказа да се крие в окопа, а поуката беше, че той се коригира в едно нарушение. Какво бе то? След заминаването на баща му, който беше дал мястото и беше построил салона за нуждите на Братството в Русе, Боян Ковачев самоволно присвои салона и го направи дърводелска работилница и по този начин лиши приятелите да се събират в салона, Той смяташе, че това е лична собственост на баща му и на него и може да разполага както му угодно, като не познаваше един основен окултен закон за Дома Господен. След изживеният ужас той го прие като възмездие и реши да се коригира като освободи салона отново за братски нужди. Но той не си реши задачата правилно, понеже прие една голяма сума пари за салона от Петър Филипов и Йордан Новаков, за да си построи допълнително нова работилница. След години тази работилница изчезна като по-късно изчезна и салона. По какъв начин? Бяха нарушени основни окултни закони за Дома Господен. Дома Господен е дом за Духът Божий, горе на небето и долу на земята. Ето това е причината да се премахне и да изчезна салона в Русе. А всички други случки и събития и всички лица, които допълнително се явиха и бяха участници следваха един сценарий, написан от Невидимия свят като последица и резултат от нарушение на закона. Там е истината. Ние сами си предадохме салона. Крепостта се предава отвътре. Това нещо го видях по-късно и във всички други салони, които изчезнаха в рнези места в България, където имаше братски живот. Братският живот беше изчезнал, изчезнаха и салоните. Те не бяха необходими, защото ги нямаше братята и сестрите, чрез които да се проявява Духът Божий и да създава Домът Господен.


При такива събития в Русе в тези дъждовни дни аз изпратих писмо до Боян Боев за състоянието на майка ми и търсих помощ чрез него от Учителя. След време получих отговора му и аз го цитирам отделно.

Започнах усърдно и точно да изпълнявам съветите от Учителя за лечение на ишиаса на майка ми. Процедурите бяха затруднени от това, че времето беше студено и понеже нямахме памук компресите ги правих с вълнена фланела. След известно време майка ми се подобри и оздравя. Дълго време тя увиваше крака си с вълнени неща.

Писмото на брат Боев е написано на Изгрева и носи дата 15.XI.1944 г. Това означава, че Учителят се е върнал от Мьрчаево и се намира на Изгрева. По-късно разбрахме, че Учителят по това време е бил вече болен и със затруднение е изпълнявал своите задължения. Лекциите в салона продължават, братския живот продължава въпреки настъпилите събития след 9.IX.1944 г. и навлизането на руските войски в България. Много по-късно осъзнахме, че е настъпила нова епоха. Това го узнахме след като си замина Учителят няколко години по-късно, когато бяхме прочели, че след 1945 г. ще дойде ерата на труда и тази епоха ще трае 45 години. Всички тия неща се изпълниха точно и аз бях свидетел на тези събития. И днес когато пиша това, а днес е 19.6.1990 г. мога да кажа, че събитията се промениха след 10.IX.1989 г. Така че бяхме свидетели на нещо, което трябваше да дойде, трябваше да преживеем и трябваше да бъдем участници в него, независимо дали го искахме или желаехме. Защо? Защото това бе решение на Невидимия свят и решение на Учителя.

Датата на писмото на Боян Боев от 15.XI.1944 г. показва, че Учителят продължава да приема приятелите на разговор и да разрешава съдби на хора, на общества и на цялото човечество: Знаем също, че до последните дни Учителят е приемал. Едновременно Той изслушва многобройната кореспонденция на приятелите чрез Боян Боев и съответно за всеки едного дава специален отговор. Прочетете писмото и ще може ли да проумеете какво е състоянието на Учителя в момента. Той знае, че Му предстои да си замине, Той знае, че трябва да подготви тялото си за заминаване, а на физическото поле има строги закони, чрез които едно човешко тяло се проявява на земята, да не говорим за човешкия дух и човешката душа, които обитават това тяло. А при Учителя - тук Божествения Дух и Христовия Дух обитаваха тялото сътворено от Петър Дънов. За нас Той беше Миров Учител, но този Миров Учител трябваше да се съобрази със законите на човешкото тяло на земята и съответно да го подготви. В тези дни Учителят започва да боледува, да отпада, разболява се и си замина. За нас, обикновените човеци това е така. За Учителя имаше други измерения и Той в последните дни отронваше по някоя дума; „Труден въпрос, бавен процес! " Тези неща ние не можем да ги схванем с нашите човешки съзнания. Можем да схванем само любовта на Учителя към своите последователи до последния си дъх на земята. Това е видно от писмото на Учителя чрез Боян Боев до мен. То е показателно за всичко, което написахме по- горе.

След заминаването на Учителя Боян Боев, който бе на Изгрева беше живата история на Братството. Той знаеше наизуст всички адреси на приятелите в провинцията. Познаваше всички и водеше обемиста кореспонденция с всички. Случваше се така, че приятелите продължаваха да му пишат писма и да го питат за съвети по същия, начин както през времето на Учителя. Но вече Учителят Го нямаше и нямаше как да Го пита. Тогава той се обръщаше за съвет към Словото на Учителя, към онова Слово, което той лично беше стенографирал в безброй тетрадки. Той имаше навика да запитва всеки посетител при Учителя за какво е ходил при Учителя, какво е питал Учителя и какво Учителят му е отговорил и то в онези лични срещи между Учителя и търсещия помощ от Него. Тези неща Боян Боев записваше на своята стенограма и тези неща останаха като жива съкровищница на общението на човешките души с Божествения Дух на Мировия Учител, Паметта на Боян Боев беше точна и категорична. Той посягаше към нея и от нея изваждаше онова, което бе необходимо на онези приятели, които му пишеха писма. И той отговаряше с думите на Учителя. Така моят съпруг Иван Аспарухов беше му написал писмо за съвет за лечение на своята язва. Получихме писмо от 26.11.1963 г. Вие можете да се запознаете с текста на писмото, в което се вижда, че Боян споменава онова, което Учителят е препоръчал в тези случаи.

По-късно след заминаването на Учителя Боян Боев започна да дешифрира някои записани разговори от него с Учителя и започна да ги изпраща като писма до приятелите в провинцията. Ние ги получавахме с препоръчана поща или с обикновена в разстояние на няколко години и така се оформи една поредица от разговори на Учителя озаглавени от Боян Боев като: „Писма до приятелите". В Русе тези писма бяха адресирани до Йордан Новаков. Понеже Ватев беше възрастен. Аз притежавам една поредица от тези писма, непълни до Васил Харизанов, изпращани в Търговище, където е имало кръжок. Този Васил Харизанов беше мой свако, т. е. съпруг на сестрата на моята майка и аз ги получих от леля ми Марийка Харизанова. Те не са пълни, но показват един метод възприет от Боян Боев в момент когато на Изгрева е спряно книгопечатането и издаването на беседи.

Може да се открият и други писма на Боян Боев до други приятели и те всички носят белега на една безкористност. Учителят беше казал за него, че няма по-безкористен човек на Изгрева от него и че бил „ангел в панталони". Нашите контакти с брат Боев продължиха и по-късно в едно искрено приятелство. Около брат Боев се движеха много неща, събития и съдби на хора. Така моята снаха Росица Илиева, съпруга на моят рожден брат Иван Марашлиев дойде нашето семейство чрез запознанство направено от Боян Боев във връзка с братски услуги. Услугата беше направена и се появи една връзка, която се реализира в брак. Различни бяха човешките съдби на Изгрева и на приятелите в страната. Всичко се преобърна за добро за онези, които работеха за Бога.

19.06.1990 г. Марийка Марашлиева

Писмо писано от брат Боян Боев

Изгрев, 15.IX.1944 г.

Любезна сестра Мария Марашлиева,

Получих писмото ви. Говорих с Учителя за майка ви. Учителят каза на болните места ще туряте топли компреси по следния начин: Ще вземете дебел и широк пласт памук. Ще го облеете с гореща вода, докато хубаво се напои с водата. След това няма да се изстиска, а ще се остави да се изцеди излишната вода и ще се постави веднага върху болното от ишиас място. Водата ще бъде толкова гореща, че едвам болната ви майка да изтърпява горещината. Ако е много горещ памукът, дигнете го за една секунда във въздуха, за да изстине малко и пак го турете веднага върху болното място. Върху памука ще поставите гутаперка или мушама и върху мушамата вълнен плат, с който покрийте много добре памука. Това се прави, за да не изстине памукът много скоро. Така приготвеният топъл компрес ще стои върху мястото три минути. След това ще се свали компресът от мястото, памукът ще се изстиска върху леген, за да се освободи от изстиналата вече вода и отново ще се облее с нова гореща вода и същото ще се повтори. Това ще се повтори шест пъти за една вечер. През деня, понеже мястото ще е изнежено от топлия компрес, трябва да се обвие с вълнен плат, за да не изстине.

Такива компреси по шест на вечер ще се правят отначало всяка вечер, а после през вечер.

Ако не можете да намерите памук, може да замените памука с дебел вълнен плат, който ще напоявате с гореща, вряла вода.

Пожелавам на майка ви пълно и бързо оздравяване.

Пожелавам ви всичко хубаво и светло!

Поздрав до родителите ви и другите ви домашни и до всички братя и сестри.

С братски поздрав: Б. Боев

Писмо писано от брат Боян Боев

Любезни брат Иван Аспарухов,

Получих писмото ви.

За лекуването на язва Учителят препоръчва следното: болният от язва да взема по една супена лъжица зехтин сутрин и вечер на гладно сърце (зехтин, а не олио). Дано намерите достатъчно кутии със зехтин. Освен това да избягвате храни, в които има люспи.

Поздрав на вашите домашни. Пожелавам ви бързо и пълно оздравяване.

Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Боян Боев