12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Като ученичка аз ходех на беседи и лекции в салона като преспивах у свако ми Тодор Ковачев. Ходила съм и на стопанството, но за комуната мога да кажа много малко, защото тогава съм била съвсем малка. Но бях завършила прогимназия, когато веднъж баща ми каза, че са дошли в Русе някакви братя-сладкари, които му направили много добро впечатление и които били от братството. Мисълта му е била за Петър и Стефан Филипови. Те имали желание да отворят сладкарница в Русе. Били на квартира у някакъв турчин, а после у брат Георги Константинов, който живееше близо до настоящата Централна гара в Русе. След известно време дойдоха и другите им двама братя Ною и Илия, а по-после и сестра им Райна, да им готви. Така живяха те у Константинови известно време докато след време се преместиха в жилището над сладкарницата. Вероятно тогава са го били купили. Работата в сладкарницата им вървеше много добре. Те бяха млади, пъргави, услужливи. Съпругата на големия им брат беше починала и после когато той се ожени повторно в Русе, детето - Бонка от първия му брак дойде в Русе за известно време, но после остана при сестра им Николинка, която беше омъжена за Тасю Вълчев и живееха в Горна Оряховица. Николинца изгледа и омъжи по-късно това момиче Бонка, което живя по-късно в Трявна. Но Тасю Вълчев е имал къща в Арбанаси в съседство с комуната (Арбанашката комуна). Стефан Филипов остана да живее в къщата над сладкарницата, а братята му излязоха на квартира наблизо в махалата до сладкарницата на ул. „Мостова". По едно време Стефан се разболя и почина. Тогава трябваше да направят подялба на имота и помня, че Петър казваше, че отишъл при Учителя да го пита как да се поделят, а Учителят казал: „Справедливо и по братски!" Тогава те разделили имота на части и той казваше за всички кой каква част е получил. На семейството на брат им Стефан остана къщата над сладкарницата, по-нататък не зная друго.

Спомням си, че докато бил жив брат им Стефан били решили да закупят хладилници за пастите, които произвеждат. Дори били внесли известна сума за тая цел. Но като отишъл Петър при Учителя и споменал за това, Учителят казал, че няма да имат нужда от хладилници. Като чул това нещо, Петър отишъл и изтеглил внесената сума. Като се обадил на брат си какво е направил, брат му започнал да крещи: „Как може да си позволяваш такова нещо?" И наистина те разбрали по-късно, че няма нужда да имат хладилници. Щом излезели пастите от производството до вечерта всичко се продавало и не оставало нищо за другия ден. Те работели с най-качествени материали и цялата продукция за кратко време се продавала. И наистина човек изпитваше удоволствие да влезе в сладкарницата на братя Филипови. Всичко светеше от чистота. Не само сладкарницата, но и работилницата. Ще си позволя да добавя още нещо, което казваше Петър: Понякога се случвало някое яйце да не е до там прясно, което променяло вкусът на крема, затова той го изхвърлял само заради това яйце целия съд с яйца. После той изисквал от работниците да спазват голяма хигиена. Плащал им банята само и само да отиват по два пъти седмично на баня. Това ми е разказвала Жана Новакова, дъщеря на Йордан Новаков, която често биваше при тях. И още нещо. Работниците били недоволни, че в петък им готвели картофена супа. Те са обядвали в работилницата, Петър се е стремял откъдето мине да зарази всички, да имат висок идеал, какъвто имаше и той. До известна степен той успяваше да се наложи, но понякога срещаше и противодействие от страна на братята си.

Брат Петър разказваше на приятелите от братството от какви болести е лично боледувал - ревматизъм, очи и уши-бол, туберкулоза, дори че имал каверна, че имал течащи рани на краката, от които му бяха останали белези, че имал изкривяване на гръбнака и т. н., че се е лекувал по методите на Луи Куне, които били природосъобразни и че с бани коремообтривни, седящи, парни и слънчеви, пиене на чайове и пет години суровояден режим се е излекувал от всички тия болести. Баща му го изгонил от къщи, защото бил много упорит и не му се подчинявал и поради това той е живял доста време на една колиба на един приятел в лозята на Горна Оряховица. От времето на лекуването си той ни показваше снимки, правени в различни години, от които снимки можеше да се види как се е променял видът му с течение на годините когато се е лекувал и работил над себе си. Жалко, че той лично не е описал своите спомени от това време, защото той умееше много добре да разказва, той беше убедителен, имаше дар слово. С неговите снимки един наш приятел зъболекар Михаил Стоицев обиколи България като изнасяше сказки като показваше снимките на брат Петър Филипов. Последният беше много силна личност, която заразява със своя силен дух и чист живот. От него лъхаше чистота - физическа и духовна. Той завладяваше със своето слово. Така и аз реших да се лекувам природно, без лекарства. Книгата на Луи Куне я имахме и аз започнах да чета с твърдото желание да прилагам това лечение.

Брат Петър нямаше гимназиално образование и започна да се подготвя като частен ученик по различните предмети. Явяваше се на изпити и вземаше по два класа на година. Това се разрешаваше тогава. Учителите, с които работеше се възхищаваха от неговото трудолюбие. Той спечели сипматиите на всички, с които работеше. Беше привлякъл един от братята - Васил Константинов, който отиде да живее при Петър, за да могат сутрин рано от 2 - 3 часа да решават задачи по математика, което време било най-подходящо. Васил Константинов беше бивш военен и с удоволствие работеше с Петър. Той беше математик, много добър и идеен брат.

Брат Петър правеше големи усилия и вземаше редовно изпитите си. Казваше, че когато понякога се върне от изпит или когато е имал по две писмени работи една след друга на ден, като се завърне вкъщи бликвала кръв от носът му поради напрежението. След като брат Петър взе средното си образование, започна да учи и Илия, най-малкия му брат и да се готви да вземе изпити пак като частен ученик. Баща им на времето не искал да им дава образование тъй като най- големия им брат Енчо, който бил много музикален, бил певец и диригент, основател на хор в Горна Оряховица бил починал от туберкулоза. Затова баща им се бил зарекъл да не ги учи. Той бил много строг и думата му била закон. Илия Филипов имаше един приятел Георги Коджаманов. Последният също нямаше гимназиално образование. Така и двамата приятели започнаха да вземат уроци и да се подготвят за изпити. Учителите в гимназията познаваха вече Петър, та не беше много трудно за тях. Един вид - пътя беше трасиран. Разбира се трябваше да учат и успяха да си вземат гимназиалното образование. След тях и Ною се записа и завърши вечерната гимназия и също се дипломира.

Трябва да спомена, че много от учителите на Петър се заинтересуваха от Учението на Учителя. Той беше убедителен, разказваше свои опитности, свиреше на цигулка. Вземаше уроци и доведе своя учител (бивш военен) да помага и ръководи нашия малък оркестър. Г-н Михайлов, така се наричаше този учител по цигулка с желание работеше с нас, показваше и ни поправяше. Всичко това допринесе много за живота на братството в Русе. Аз също вземах участие. Първоначално още в отделенията вземах уроци по цигулка, но ги бях прекъсвала. Мога да кажа, че учех след запознаването ми с Петър Филипов по-усърдно и че си подобрих дори и успеха в училище. По-късно нали след като работех в училище като чиновничка се бях разболяла и брат Петър казваше, че сме пропуснали да питаме Учителя дали да остана на работа там понеже училището беше немско по време на началото на II Световна война.

Няма да забравя никога преживения ужас при една бомбардировка в Русе при която самолетите се бяха заблудили и като искали да бомбардират града изсипаха бомбите си в лозята. Бомба падна срещу нашето лозе на отсрещния баир. От детонацията стъклата на нашата колиба се изпотрошиха. Бомбардировката беше през нощта. Иначе денем ние отивахме при брат Ватев и правехме молитви. Там идваха и някои приятели от града или се криеха както всички в скривалищата. Някои идваха с колелата (велосипеди) след като засвири тревога. Така например брат Петър по това време идваше и вземаше урок по математика от Васил Константинов, който се беше евакуирал на лозе с брат си. Брат Петър можеше да работи при всякакви условия - а това бяха вродени качества, дошли от миналото.