8. НА ИЗГРЕВА ПРИ УЧИТЕЛЯ

През 1943 г. , август, бях отишла в София. Понеже леля живееше в кв. „Иван Вазов" аз приех поканата на сестра Ганка Парлапанова да постоя известно време на Изгрева в нейната барака, за да съм по-близо до братския живот там. През това време Ганка вземаше да изпере горната риза на Учителя, изглаждаше я и ми даде 1 - 2 пъти да му я занеса като тя предварително внимателно я обвиваше в хубава тънка хартия. Аз отивах при Учителя и Му я подавах. Веднъж Му подварих млякото, което тя купи от един млекар-селянин и Му го занесох. Навярно Той беше поискал това. Учителят по същото време искал да Му изпере един панталон, но Ганка предложила, понеже беше шивачка; да го обърне и ушие наново. С разпарянето се залових аз като свърших тая работа много внимателно. След това тя го уши.

На 28 август на именния си ден бях получила бонбони и др. от родителите си от Русе в колет. Тогава имаш криза и много неща се продаваха на „черна борса". Бонбони трудно се намираха. Та те не бяха от добро качество, но все пак сложих ги на една чинийка и ги поднесох на Учителя да го почерпя. Дали имаше и нещо друго не си спомням. После си казвах, как не съм се сетила да купя някакви хубави плодове вместо бонбони, но това беше вече минало. Като почуках и постоях (защото Ганка ми беше казала да чакам) излезе Учителят. А денят беше събота и Той се беше къпал, което разбрах по-късно. Та аз бях с тънка копринена рокля, а Той излезе с вълнен бял костюм, с вълнена шапка на главата и не помня добре, но дали нямаше и шал на врата, което облекло ми направи силно впечатление. По-късно след това аз си давах сметка, че човек след като се изкъпе не трябва да се облича леко, а да гледа да запази топлината си, а аз не правех така и често пъти съм се простудявала. Учителят може би е искал и да се изпоти? Или пък се е облякъл така, за да не се простуди.

Също по това време аз се хранех на братския стол на обед. Навярно съм помагала при сипването, защото аз се навъртах около мястото, където беше Учителят, където седеше. Мина ми мисълта, дали Учителят ще живее дълго още, дали има дълъг живот, нещо подобно. И като Го наблюдавах, Той така си обърна дланта към мен като говореше с някого, застанал пред него, че аз можех много добре да видя линиите на ръката Му, защото бях много наблизо. Пък си помислих: да, но аз не разбирам нищо от хиромантйя, за да преценя.

Исках да се срещна с Учителя, но когато отидох ми казаха, че е в градината при лозичката. Това беше след моето боледуване от воден плеврит. Учителят беше дал наставление за лекуването ми и аз се излекувах. В тая връзка носех своя десятък в плик. Като отидох целунах Му ръка и Му предадох плика. Запитах Го, какво ще каже за следване по музика, на което Той отговори, да се опитам. Друго не, си спомням.

Същият ден, след като обядвахме на братския стол и бяхме още на масата, поднесоха диня на Учителя. Аз бях седнала на трапезата през десетина души от Него на същата страна, на която и Той седеше. По едно време Той отряза едно парче диня и като го държеше като че ли гледаше към мене. Аз в момента Го наблюдавах и си казах: „А, Той гледа към мене като че иска на мене да го даде". Но веднага се обади друг глас в мене: „Баш пък на тебе ще го даде" и аз не станах от мястото си. После като казах това нещо на брат Петър той ми каза: „Той на тебе е искал да го даде, ти трябвало веднага да станеш и отидеш, щом ти е минала такава мисъл".

Когато Учителят си замина на 27.XII.1944 г. получи се телеграма в Русе. Беше дошъл някой на дюкяна и беше съобщил това и баща ми дойде горе вкъщи да ни каже. А ние живеехме над дюкяна и като научих аз плаках неутешимо. Баща ми не беше добре и аз съзнавах, че ще има много въпроси пред мен за разрешаване, за които не ще има кой да ми даде съвет. Аз не ходих на погребението, но брат Петър ходи и казваше по-късно, че когато отишъл да се сбогува, както той така и другите приятели, му се отворили очите и той видял как Учителят бил на катедрата, слязъл от там и влязъл в тялото си, за да се сбогува с всички, които са дошли, да се простят с Него.