4. ТЪРГОВИЯ И КОМУНАЛЕН ЖИВОТ

Тьрговията на баща ми вървеше добре. Постепенно той напълни дюкяна си със стока и след някое време се премести в Друг по-голям дюкяк наблизо, като си взе и помощник. Майка ми дълго време помагаше на баща ми особено в пазарни дни. Аз също помагах когато бях свободна. Трябва дебело да подчертая, че майка ми има голям дял в това, че баща ми е успял в работата си като търговец и като човек въобще. Тя беше добра домакиня, умееше да шие, шиеше на себе си както и на мене, дори като малка ми бе ушила палто, беше ушила и на себе си. Тя държеше баща ми да бъде винаги чист и спретнат, сутрин го оглеждаше преди да излезе, изчеткваше го, изпращаше го. Баща ми носеше костюми от най-хубав плат. Когато се поизноси костюма тя ми ушиваше от него хубави роклички, с които отивах дори и на училище докато бях малка. Тя имаше предвид, че баща ми се среща с най-различни хора - търговци, фабриканти, а и пред клиентите трябваше да бъде добре облечен, да има добър външен вид. Изобщо родителите ми имаха хармоничен брак. Майка ми правеше много добре сметките си, вкъщи се хранехме скромно, но никога не сме гладували.

Трябва да кажа, че още през 1935/1936 г. ни бяха дали от братските места на Свирчовица три декара нива за ползване. От същите места бяха дали и на Георги и Васил Константинови, на брат Иван Петров, на Георги Димитров и Никола Ватев. През есента реголваха тия места, т. е. ги подготвяха за засяване, а това значи да ги прекопаят на „две лопати". Единия от братята Маркови - Стою Марков, който разбираше от лозарство, подготви лозови пръчки от сорта „Болгар" и други хубави сортове през зимата като ги „затопли" при специални условия и през пролетта ни продаде от тия пръчки. Ние засадихме тия три декара с лозови пръчки и накрая един ред кайсиеви дървета. Всичко вървеше много добре. Първата година засадихме между редовете, в лозето, което още е младо и не може да ражда дини и пъпеши и си спомням, че имахме тогава разкошни пъпеши и грамадни дини. После пораснаха и кайсиите и ние сме давали кайсии и грозде за износ.

Около 1940 г. имаше един период, при който при баща ми се получаваха по-малко стоки, настъпваше една криза, която до къде можеше да стигне не се знаеше. Ние живеехме в една схлупена къща далеч от центъра на града и баща ми реши да купи нещо по-хубаво, по-масивно. Работата в дюяна намаля и той освободи братовия си син Симеон, а по-късно и вуйчо. Доколкото си спомням имаше и едно поскъпване, от което баща ми беше спечелил, стоката в дюкяна много намаля и той купи една къща в центъра с дюкян. Дюкянът беше зает от наематели, които го ползваха като склад и плащаха наем. Половината къща беше свободна, а в другата живееха две семейства. Аз завърших гимназия през 1941 г. и същата година през септември се преместихме в новата къща да живеем. Понеже вуйчо беше работил някога бояджийство се зае и боядиса с постна боя стаите, в които да живеем занапред. И тъй ние се настанихме в подновената и боядисана къща. По това време ме поканиха на работа при една фирма като кореспондентка, но аз предпочетох да ида в немското училище, където също ме поканиха като чиновничка в канцеларията. Аз предпочетох училището и постъпих там същия месец.

През това време стоката в дюкяна все намаляваше и трябва да кажа, че накрая през м. декември 1937 г. баща ми купи с вуйчо в съседство с братското лозе едно място от 20 декара, на което засадиха най-напред четири декара овощни дървета и около 12 декара лозя. В мястото имаше и два декара салкъмова гора. Построиха и една колиба от две стаи с навес и една щерна за дъждовна вода. Така постепенно вуйчо премина към лозарството.

Дюкяна почти се изпразни. Имаше много малко стока и тогава дойде комисарския режим. Купуваше се с купони, режеха се купончета с точки. На баща ми се видя трудна отчетността. Малко стоки се продаваха свободно. Тогава той приключи работата с дюкяна и започна наново като взе за съдружник един съсед, който можеше да води счетоводство и да прилага отчетността, която се изискваше. Премести се също в нашия дюкян на ул. „Ангел Кънчев" № 8.

С търговия се изхранвахме. А с идеите на Новото Учение за братски комунален живот започнахме да живеем и да съграждаме мечти за по-добър живот. Трябваше да минат десетилетия, за да разберем, че това са две различни величини от два различни свята.