4. ЛЕКАР ПО СЪДБА

Мисля, че беше 1970 г, когато почина сестра Николина Добрева. Тя е ходила два пъти в Америка при синът си. Нейното семейство беше изключително близко с Учителя. Тя имаше двама сина - Людмил и Ленин. Последният почина от туберкулоза. Тогава е ходила при Учителя да пита за него какво ще стане със сина й, който е болен и се нарича Ленин (защото мъжът й е бил голям комунист). А тя е била от много богато семейство от Бургас. Мъжът й взема един ден всичко златно, което е имала, вързал го е в една торбичка и го хвърлил в клозета като казал, че жената на един комунист не може да носи бижута. Та тя отишла при Учителя да пита, какво да прави със синът си, който бил болен от туберкулоза. Учителят казал: „Домът ще се успокои много скоро, да бъдеш спокойна". На другия ден, за който Учителят казал, че ще настъпи спокойствие, синът й починал. Значи с неговата смърт отпочива домът. Другият син, който бил лекар при военните в някакво поделение към Изгрева, тъй се случило, че в поделението се заразяват с краста. Назначават него да почисти, както и да се заеме с лекуването на войниците, срещу което той помолил да бъде изпратен на специализация във Франция. И той, без да каже на майка си, подготвя цялото заминаване и я поставя пред свършен факт, че е назначен и един ден й казва: „Утре заран аз заминавам за Франция! " И тя взема да приготви куфара му и в смущението си го поставя на печката, така че изгаря дъното на куфара. А сутринта той заминава за Париж. Когато сутринта идва таксито да го вземе той казва на майка си: „Майко, никому няма да кажеш нищо докато не получиш телеграма от Париж, че съм пристигнал благополучно". Стигат на гарата, той влиза във вагона и в туй време пада термоса с кафето и се счупва. Майка му извиква: „Връщай се, Людмиле, не е на добро!" „Не, майко, злото се счупи!" И заминава. В Париж бива посрещнат от един професор от Сорбоната. След това среща самият професор и му казва, че иска да следва, но не знае къде и как. А той искал мозъчни заболявания. Професорът го поканва в неговия клас, но там имало един евреин-българин, който очаквал да получи това място в Сорбоната. Добре, но професорът назначил на това място Людмил да работи за нов начин на опериране специално на гърлото, на тироидната жлеза. Този евреин го взема под око, успява с една милосърдна сестра да го затворят като луд в безнадеждно състояние в психиатрията и той моментално изчезва от хоризонта. Нито майка му успява да научи нещо за него, нито професора му. Майка му имала само телеграмата му, че е пристигнал благополучно. В последствие се разбира, че той бил поставян дори в усмирителна риза и че той е пострадал от този български евреин, който казал за Людмил, че е шпионин на Вълко Червенков. След време Людмил излиза от психиатрията, но професорът му казал, че не може да му помага повече. Вероятно му е помогнал само да замине за Америка, където Людмил работи първоначално като преносвач на пристанището. Минава край тях някакъв познат на Людмил, който му извикал: „Ама, докторе, какво правиш тук?" Пък той отговорил: „Хляба, това е!" Това чува някой от задругата и съобщава, че при тях има българин, който е лекар. Тогава го извикват в най-голямата болница в Питсбург. Тя била военна болница, в една огромна местност където лекували само тия болни, които са осакатени от войните. Казали му, че знаят неговото име от Париж, от неговия професор и също, че Людмил има изобретение за мозъчни болести и за тироидната жлеза, щитовидната жлеза. И тогава му предлагат да постъпи там на работа. Ще му плащат по 200 долара месечно като ще прави операции. Той се съгласява и започва да работи като същевременно държал и изпитите си като човек, който няма диплома за лекар, защото не му признавали българската диплома. Трябвало да държи изпити за тези мозъчни болести при някакъв руски професор, който бил в тази комисия и е бил 20 под ред в тези изследвания в цялата история на тази болница, такова нещо. Руският професор като разбрал, че този лекар е българин решил на всяка цена да го скъса, защото е от комунистическа страна. Но самият професор не е бил наясно как се правят тези операции и когато го изслушал, а Людмил обяснил така хубаво всичко, т. е. защитил тезата си, щото този професор останал във възторг. И тогава станало едно голямо тържество в чест на неговите изследвания, чак в южните САЩ, в не зная кой си щат. Там ще излъжа, защото не го помня. Но защо в южните САЩ? Нали той е в северна Америка? За да се приеме един нов член по тази дисциплина в медицинско сдружение, а това са някакви специални мозъчни операции, които точно тогава започнали да ги правят. И той е 20 по ред за извършване на тези операции. Майка му получила нещо като значка, че е 20 номер. Това било изключително нещо, дори за САЩ. Та Николина ходи два пъти при него в Америка и си дойде в България, а ние бяхме с нея много близки. Пристигна тя на обед и след обед дойде у дома да ми каже да заминем на Рила. Аз й казвам, че сега точно съм се върнала от Рила и нека да заминем за 19.VIII. за събора. И така ние с коне се качихме на 19 август на Рила. Пристигнахме точно на обед, когато всички приятели се хранят и тогава беше голяма патърдия. Добре, ама тя там по пътя беше изстинала и се разболя. Тя искаше да види Рила. Отидохме. Обаче тя вдигна температура, не беше добре и трябваше да тръгнем обратно. И аз нея я пратих на кон, а пък аз слезнах пеш. През целия път съм пяла, за да знае тя къде съм и до къде към стигнала. Долу я заварих, а тя легнала там след Вада на почивната станция на военните, там гдето се взема рейса за София. Заварих я легнала. Изглежда там изстинаха дробовете й и когато пристигна в София, влезе направо в болницата и си замина. Аз бях цялото време при нея. Това беше на Рила. Аз не съм я оставила един миг сама, та да е припаднала. Не е имало такова нещо. Когато била на Рила и разказала на братя и сестри за преживяното при вида на разрушения Изгрев, който видяла в София, то била припаднала в ръцете на Георги Йорданов, който бил наблизо. Това го разказва последния.

А историята с големия й син, който починал и се наричал Ленин е следната. Николина била омъжена за комунист и първото дете нарекли Ленин. Те живели в Бургас първоначално. А името Ленин вадело очите на главния учител в училището където учело момчето. И веднъж тоя учител го издебнал, затворил го и го заключил в мазето. Да, затворен бил в мазето и доста дълго време прекарал там и мисля, че от прозореца бил хвърлил бележка за помощ, нещо такова. А те са били едно много известно семейство. А всичко това е било само заради името Ленин. И тъй след известно време го намират там. Та Николина много изпати покрай двамата си сина и най-накрая свърши и тя.