2. ХИРОМАНТИЯ

Добре, но в града се говореше много лошо за Учителя, проверени и непроверени неща, всичко, каквото можеха да кажат лошите езици и нашите не ме пущаха да ида на Изгрева. Но аз се наредих веднъж с дъщерята на една наша комшийка и дойдохме на Изгрева. Комшийката беше майката на артистката Ваня Димитрова - Саша Димитрова.

Аз съм учила в немско училище, френски колеж и американски колеж. След това в музикалната академия. Пианистка бях и след това заминах за Италия и почнах пеене. Още тук в София изкарах музикалното училище като пианистка, но учех частно при проф. Вулпе Иван - пеене и продължих в Италия като певица. Как ги приемат там? Държи се изпит. Постъпих и завърших консерваторията „Джузепе Верди" в Милано. В радио „Торино" бях ангажирана и всеки месец давах по един-два концерта - славянска музика, българска и руска. Също и в Швейцария в радио „Монте Ченери" в Лугано имах по един-два концерта месечно. След това дойдох да търся работа в София. Но тук нямах връзки, за да изнасям концерти. По едно време бях в подвижната опера един-два сезона и пеех на концерти във Военния клуб. Но това беше много малко. В Италия бях спечелила един конкурс и бях приета в Торинс. Кога съм завършила в Италия ли? Аз заминах 1930 г. Осем години бях там.

Много се говореше за концертите на Изгрева, където те биваха много често давани от симпатизанти на Бялото Братство. Учителят Петър Дънов беше голям любител на музиката и самият Той беше добър музикант.

Запознах се с Братството след 1939 г, когато вече германците бяха дошли в България. Аз ходех всяка неделя в Симеоново за мляко с дамаджана и срещах Влад Пашов и Димитрий Стоянов от Братството. Тогава с Беса Несторова пеехме в хора на радиото и аз я помолих да ме запознае с тях, за да имам компания, защото в 9 ч. вечер се връщах с дамаджана мляко на гърба от Симеоново, което беше много страшно, сама по целия път, а нямаше никакви превозни средства.

Но още преди това аз ходих при Учителя с Ваня Димитрова, както казах по-горе. Аз чувах разни работи да се говорят и исках да се запозная с Учителя, но аз отидох при Него не като при Учител, а като при гледач, но Той нищо не ми каза, само ми даде да разбера, че положението е сериозно. Отидох, чакахме. Той пьрво прие Ваня и на нея й каза всичко от „А до Я" в живота - какво ще бъде, че ще стане артистка. Тя беше ученичка тогава, тя е по-млада от мен, че ще стане артистка, че ще стигне до най-високи места. А тя беше приятелка на Вълко Червенков и се омъжи след това за Лъчезар Аврамов, министър или дипломат беше. Като дойде моят ред Учителят ме разпита къде съм учила и ми каза: „Ама дайте тук концерт! Ние обичаме музиката въобще". И аз казвам: „Добре", ама тъй с половин уста, защото реномето на дъновистите и Изгревът бе лошо в града. А пък аз бях спечелила конкурс в Италия и пеех в Торино и радиото, в Швейцария и радиото, въобще смятах, че съм нещо вече, а пък то какво излезе... И така. Той ме помоли да Му покажа ръцете си и ми каза, сестра тъй, сестра иначе. А пък аз си казах, дали и мен няма да ме омагьоса, да ме хипнотизира. Така долу в града говореха за Него. Той ме прие много любезно и ме покани да дам концерт. Аз Му казах, че имам роднини, които са тук в Братството. Той беше много разположен и когато аз казах, че искам да си тръгна, Той стана и ми даде книгите „Свещени думи на Учителя" и „Учителят говори" и ми каза: „Прочетете ги и пак заповядайте, тогава ще имаме тема за разговор". Двете книжки Той ми ги подари, а аз Му казах: „Ама няма ли нещо да ми кажете?" „Няма какво да Ви кажа!" Това беше отговора. Не можах да вляза в операта, не можах да си пробия път, бях сгодена, пак нещо не върви, все има какво да ме разочарова. Та Той нищо не ми каза, но каза: „Един ден ще разберете! " И действително, един ден както нещо четях и тъй нещо ми просветна и се сетих за думите Му: „Един ден ще разберете!" защо не ми е предсказал нищо? На Ваня всичко предсказа, защото всичко беше много хубаво. А пък за мен, нямаше какво да ми каже. Живота ми мина така. Нямах абсолютно никакви връзки. Бях сгодена, но не се омъжих. След това се омъжих, но не тъй както трябваше. Минах през два брака, не един, но бяха невзрачни. Пропилях си времето.