6. НАЗРЯЛАТА КАРМА

Йоанна: Може би за много хора случая с баща ми да не е толкова интересен, но тук е важен контакта с Учителя и светлината, която Учителят хвърля върху неговият случай.

Баща ми е бил изключително интелигентен и изключително надарена личност, това са ми го казвали много хора. Бил е всестранно образован, ерудиран, музикален. Свирел на мандолина и пеел, имал разкошен глас, бил говорител в радиото. С много неща се е занимавал. Накрая, когато са го прибрали германците е бил преводач в авиацията, но се е занимавал с още много други неща. Бил е земеделец и последовател на Ал. Стамболийски, писал е книга за него, която след неговата смърт са дошли негови приятели и са взели много документи от земеделския съюз от онова време. Дошли са и са взели от майка ми всичко. В него момент тя не се е интересувала какво са взели. Той се е познавал с идеите на Учителя, не зная точно кога се е запознал, но е бил голям приятел на Георги Радев и Верка Куртева, която е била приятелка на Георги Радев. Тя ми е разказвала за баща ми и други неща, че го е виждала. Той е идвал на Изгрева, познавал Учителя и Учението Му, но впечатлението на майка ми е, че той с цялото си уважение е идвал, свалял шапка, слушал и беседи и си отивал. Повече го е занимавала политиката. Там го е влечело сърцето му и тези негови амбиции в момента. Разбира се, ние не можем да вникнем в душата на човека, но по време на войната той решил да отиде на този конгрес в Лондон - есперантски конгрес. Имахме вестници от онова време, но не зная дали има от тях нещо запазено - баща ми облечен в национален костюм като представител на конгреса. Учителят го е повикал чрез Георги Радев. Не зная точно как, дали устно или с писмо, не мога да гарантирам как, за да сме точни, но Той го е повикал преди да тръгне за конгреса и му казал да дойде на Рила, че там има много чужденци, като казал, че брата знае много езици и може да превежда. Може би ако баща ми беше оценил величието на Учителя и преценил кое е по-важно, възможно е неговата карма да беше смекчена. Така си мисля аз, това е мое мнение, факта, че Учителят протяга ръка, ако той беше отишъл на Рила, може би неговото съзнание щеше да се промени, за да може да осъзнае своята грешка и за да не плаща така катастрофално. Но той като той не е могъл да оцени това нещо, следващият вариант е бил тази карма да бъде изпълнена. След като е ходил в Лондон, те са се усъмнили в него, че той е английски шпионин. Война е било и тъй като те, земеделците са били подозрителни, баща ми, Иван Вълков и Георги Вълкова са били прибрани и осъдени и тримата на смърт. Но имало закон, според който двама братя не могат едновременно да бъдат осъдени на смърт. Така че единият от братята остава на доживотен затвор, а баща ми и Георги Вълков биват убити.

Но има за мене едно много важно нещо, че в затвора у баща ми започва едно осъзнаване. Той премисля целия си живот, започва да осъзнава начина, по който той се отнася към майка ми, това, че търси помощ от Учителя и по други фактори аз разбирам, че у него е станало едно голямо осъзнаване и преоценка на живота и на всички ценности и тогава той търси помощ от Учителя, праща майка ми при Учителя, но последния отговаря уклончиво, така че майка ми не може да Го разбере. И когато майка ми се връща при баща ми, той пита, какво казва Учителя? Явно въпроса за него е на живот и смърт. Майка ми не може да каже и баща ми се сърди и просто става недоразумение помежду им, защото Учителят отговаря по начин, по който трябва, но баща ми е бил оставен сам на себе си. За неговото заминаване (обесване) майка казва, че е чула по радиото. Мисля че не е точно така, но това са подробности. Обаче, това, което е най-важно е следното: Това ми го е казвала Верка Куртева, мисля, че брат Боев е отишъл при Учителя, дори майка ми е била тогава на беседа и не знае много точно всичко. Брат Боев казал на Учителя: „Учителю, през нощта са ги убили! " Макар че е имало възможност да бъдат помилвани, те не са били шпиони, цар Борис ги е покровителствувал, но това е кармата, да бъде убит за нещо, за което не е виновен. Учителят отговорил: „Времето е хубаво! ", т. е. времето за заминаване е благоприятно и след това е допълнил: „Много назряла карма, по-добре да се изпълни". Зная още един цитат, понеже брат Боев и други са се разговаряли по тоя въпрос. Нали оставя жена вдовица с две малки невръстни деца и то по времето на Учителя в 1942 г. Като казали, че те са обесени двамата, тогава Учителят казал: „По-добре те да бъдат обесени отколкото той да беси". Значи, това е казал, че е много назряла кармата и е по-добре да се изпълни, че по-добре е него да обесят, отколкото той след това да беси и е казал, че времето е благоприятно, т. е. да поемат своя път. Майка ми през това време е преживяла много голям шок. Тя тука не го е казала, но в продължение на една година тя е била в една мъгла, психически шок е преживяла. Добре, че съм имала роднини, които фактически са ме поели. Аз всъщност съм най-пострадавшата, родена в това мътно време. Майка ми е била известно време при родителите на баща ми, но повечето време е била при майка си на село, а баба ми Миланка, която ни е поела е селянка със здрав усет за живота. Там майка ми се е стабилизирала. Ние сме били на село по време на войната и там баба ми е нареждала на майка ми: „Хайде направи това, хайде сготви и т. н." Майка ми не е била на себе си, не е можела да върши нищо, като в мъгла, в полусънно състояние е била цяла година. Тя имала чувството, че кръв капе от сърцето й. Много трудно се е оправила. Впоследствие, когато тя отишла на Изгрева при Учителя и е била с брат ми по някое време и брат ми си играел, тя отишла при Учителя и Му казала: „Много ми е мъчно, Учителю, аз толкова много го обичах Емил и т. н.", а Учителят отговорил: „Ето го Емил!" и така посочил, а майка ми помислила, че като се обърне ще види Емил, а като се обърнала видяла, че зад нея е брат ми, който си играел. Може би, затова майка ми имаше невероятна слабост към брат ми и някакси в негово лице това чувство се трансформираше. Брат ми прилича на нея, докато аз приличам на баща си.

Когато е ставало дума за живота на баща ми, тя била ходила при Учителя и казвала: „Учителю, той е много способен, знае езици, той ще превежда, ще работи за Братството", а Учителят отговорил: „Е, и горе трябват такива хора".

А когато дали път на мене да се родя, баща ми бил казал категорично: „Повече деца не, иди на лекар! " Добре, но като отишла тя при лекар или акушерка заплакала и казала, че никак не иска да махне детето, така най-искрено се изказала. Тогава те й казали: „Остави на нас, ние ще уредим тоя въпрос". Така вероятно са изтъкнали някои факти, според които аборт не можело да стане и баща ми повече не отворил дума за това. Майка ми лесно ни е раждала, но и най-важното е, че тя е обичала деца. По проблема с мене аз много съм се интересувала как е било станало всичко.

Гита: С преживяното при обесването на Емил и след това аз бях съсипана. Кърмата ми спря и детето пишеше гладно. Не можех да си намеря място. Чудех се какво да правя.

Кина: Бащата на Емил също много тежко понесе това нещастие и много страдаше, но за Гита, която оставаше с две малки деца, от които едното едва родено беше още по-трудно.

Кина: Емил имал направен хороскоп и също можел да съставя хороскопи. По хороскопа му се падало да живее до 33 години и да си замине от насилствена смърт.

Гита: Бях близка сьс сестра Катя Манолова (по мъж Зяпкова). За нея Учителят беше казал, че от император, какъвто е била в миналото, сега е станала обикновен войник. Катя имаше брак само кратко време. Съпругът й проф. Зяпков като човек бил много почтен, обаче не са имали с Катя хармоничен брак и Учителят бил казал за тях, че бракът им ще се разтрогне по естествен начин. И наистина те не са имали развод, но са живели разделени. Проф. Зяпков беше много културен човек, изнасяше сказки, имаше дар слово и с тога беше много известен, беше ходил в много страни както и в Индия, но беше обвинен като шпионин и беше ликвидиран. Още една назряла карма.