9. НЕОБИКНОВЕНОТО ЛЕЧЕНИЕ

През 1971 година бях отишла при дъщеря си на гости и ме хвана много остра бъбречна криза. Три дена и четири нощи непрекъснато имах страшни болки. На четвъртата нощ сутринта в 4 часа дъщеря ми дойде да ми даде лекарство. Повдигна ме да взема лекарството, обаче аз усетих, че съвършено ми истина лявата страна. Тя ме постави да легна и отиде да извика сестрината ми дъщеря, която е старша медицинска сестра в Четвърта градска болница. Тя е дошла и казала, че ме е прегледала, че това е вдървяване, дъщеря ми е мислила, че е парализа, шок от голямата непосилна болка.

А през това време на мен ми се даде картина, че изчезнаха стените на стаята и бях обиколена от голям кръг Светли същества. Те бяха четири реда един над друг. Първите бяха до кръста, над тях втори пак до кръста и така трети и четвърти, от които последните бяха най-светли. Всички стояха в изключително мълчание, сякаш очакваха нещо. В това време влезе Учителят, облечен в бяла престилка като лекар. След него брат Боян Боев, а след него Емил Бог. Последният сам ми каза името си. Той е бил свещеник и след това е бил последовател на Гьоте и Шилер. Брат Боев и другият брат също бяха в бели престилки. Учителят отстъпи и даде възможност на брат Боев да мине и застане до главата ми. Щом като той застана до мен, сложи си ръката на главата ми. Учителят си сложи ръцете на болния ми бъбрек, а Емил Бог ми хвана лявата ръка и ми каза на есперанто: „Ми дезирас ал ви мулте да санон", което значи: „Желая ви много здраве". В това време надойдоха много братя и сестри заминали в другия свят. Между тях бяха моят другар, Петър Камбуров, Георги Илиев, председателя на кооперацията, в която съм работила и който много нещо беше научил за Братството и още много други братя и сестри.

Брат Петър Камбуров влезе с цигулката си под мишница и Учителят му каза да застане между него и брат Боян.

„Молитва", каза Учителят, обръщайки се към всички. Започнаха с Добрата молитва, 91 псалм и Отче наш. След това Учителят каза на брат Петър да засвири песента на Марин. И той засвири и запя: „Пей, пей и тогаз, щом те болест посети. С песен болестта посрещни и с музика я нагости". Всички пяха, запях и аз и с песента се събудих от съня си.

Племенницата ми се приближи до мен и ме запита: „Лельо, боли ли те още?" Обаче аз съм забравила, че бъбрека ми е болен и се чудя какво да ме боли.

Станах, нямах вече никакви болки. След 4 часа изкарах плочката, която лекарите намираха, че има в легенчето на бъбрека, начупена на парчета. И от тогава криза от бъбреци не съм имала.