7. ПРИПАДЪЦИ

След известно време заболя малкия ми син от детски припадъци. Те се повтаряха всеки три месеца. Това беше едно страшно страдание и изпитание за семейството ни. След дълги лекувания при различни лекари, болестта все по-жестоко се проявяваше. Тези припадъци продължиха три години. Една нощ, когато получи припадък, който продължи четири часа, аз и другарят ми прекарахме цялата нощ в плач и молитва. В края на четвъртия час детето дойде в съзнание, поиска водица и понеже аз бях много изморена и разтревожена, той му даде вода, а мене накара да легна да си почина. Заспала съм веднага и се видях коленичила пред прага на Горницата на Учителя и така плачех, че усещах, че сълзите ми обливаха коленете ми. Имах реалното чувство, че зад затворената врата е Бог и чакам да отвори и да искам милост за детето. След малко вратата се отвори и четири пръста повдигнаха главата ми - пред мене стоеше Учителят. Аз се разплаках с глас и казах: „Учителю, смили се и върни здравето на детето ми". И Той ми каза; „Чадо, твойта вяра ще го излекува! При пръв удобен случай го доведете при мене". Събудих се веднага и видях, че само 12 минути са се минали от как бях легнала. Разказах сънят на другаря ми. Тогава двамата се изправихме на благодарствена молитва. Решихме, че щом се посъвземе детето, веднага ще го заведем при Учителя.

Не се мина много, детето се подобри и тръгнах с детето и една сестра за София. Като наближавахме Пловдив, малкият вдигна температура, която не спадна до края на пътуването ни. В София пристигнахме към четири часа след обед и се настанихме в сестринските стаи. Там беше наш брат лекар, който го прегледа и установи, че е пред пневмония. През цялата нощ не можах да заспя - детето кашляше силно и температурата му беше много висока. Сутринта отидох за вода и видях Учителя, току-що слязъл, да стои пред салона. Отидох при Него и му разказах състоянието на детето ми. Той ме посъветва да му дам рицин. Като се върнах, братът лекар беше при детето и каза, че в сестринските стаи няма никакви условия за даване на рициново масло на малкия. До обед температурата и силната кашлица не спираха, Към 12 часа аз отново отидох за вода и видях Учителя, разхождащ се пред салона. Отидох при Него и Му казах, че детето е все още зле. В това време дойде при нас Желю Ганев. Учителят му каза: „Вземи сестрата и детето и ги заведи у вас и донеси чаша да ти дам рицин".

Взех детето и отидох у брат Желю Ганев. Той и другарката му Цвета ни приеха много добре. Изобщо бяха много добри хора. Той веднага взе чаша, отиде при Учителя и донесе рицин. Учителят му казал, че щом детето подобрее, веднага да го заведе при Него.

Ако някой ми беше казал, че от вземането на едно рициново масло ще оздравее детето, не бих повярвала. Но така стана. Един час след като дадох на детето рицина, детето беше вече здраво, кашлицата и температурата съвсем изчезнаха. Тогава веднага заведох малкия при Учителя. Той ни прие много сърдечно и аз му разправих съня, по повод на който бяхме дошли в София на Изгрева.

Докато аз разказвах съня на Учителя, Наско, детето ми, който беше на три години и половина, стоеше мирничко изправено до мене, с червената си шапка на главата. Учителят му махна с ръка и той веднага отиде при него. Учителят го облегна на коляното си, погали челцето му и каза: „Момче, ти си студент" - по това време студентите носеха червени фуражки. Наски си повдигна главичката, погледна Учителя му каза: „Учителю, аз не съм студен, не съм топъл, аз съм ученик на Христа". Учителят се смя много от сърце. „Хайде, момче, ти ще растеш, ще слушаш и ще станеш ученик на Христа, за да бъдеш здрав".

Аз попитах Учителя какво лекарство да му дам. Той ми каза, да му давам керевиз по начина, по който той може да го приеме-възприема.

Като се върнахме в Стара Загора, опитах се, по какъвто и начин да дам в най-малкото количество керевиз на детето, но то не го възприе. Но от тогава до днес той е съвършено здрав. Никога повече не получи припадък, дори глава не го заболя. Днес той е женен и има две деца.