2. НА ПОСЛЕДНАТА МАСА

Живота ми е преминал в борби, страдания, оскъдица и много голям труд. Но тогава преживявах най-тежкото си и най-страшното си изпитание - до смърт бях измъчена и натоварена...

Така сломена и съкрушена съм на братски обед на Изгрева и пак съм най-накрая на една маса, потънала в моята голяма мъка. Аз мислено отправям молба към Учителя, но същевременно и погледа ми беше устремен към Него и се молех едва ли не проплаквах гласно: „Учителю, помогнете ми!"

Склоних глава и затворих очите си. След малко чувам, че някой ме вика. Отворих очите си и виждам сестра Йорданка, жената на д-р Жеков - усмихната ми казва: „Защо сте тук на тая крайна маса? Учителят ви кани да дойдете при тях." Ставам и смутена тръгвам подир нея.

Учителят като ме вижда така сломена и измъчена до смърт изрече топлите Си слова: „Не се безпокойте, Вашата работа ще се уреди!" Тези думи бяха балсам за измъчената ми душа и аз веднага се оживих и усмивка цъфна на лицето ми. Учителят продължи весело: „Вие знаете ли, че сте в лагера на Дъновистите?" „Да, знам и се чувствам особено радостна и щастлива, че съм тук."

След това се наредихме на масата така: Учителят, д-р Жеков и аз, а Йорданка сервираше, тя беше заета.

Онези, които са последни ще бъдат първи, ако имат Висок Идеал - стремеж да служиш на Бога.