3. ЗАКАЛКА ЗА ИЗДРЪЖЛИВОСТ

Вьв връзка с последната описана по-горе случка, когато слезнахме с Учителя долу, запитах го: „С какво съм заслужил, за да преживея една такава опитност, моето издигане над пода в стаята Ви?" Той отговори: „Понеже има да изживееш някои мъчнотии и страдания, дава ти се тази опитност, за да може да издържиш, така, което има да преживееш".

Действително, след 2 - 3 години имах тежки преживявания.

Имах една интересна среща с Учителя и тук ще предам разговора ми с Него.

През 1938 г. почувствувах едно вътрешно тежко състояние, едно предчувствие, че има да преживея големи мъки като че ли живота ми се свършваше. Идвам тогава при Учителя и го запитах, наистина ли е това, което чувствувам, че има да преживея някои катастрофи?

Учителят ми отговори: „Наистина има да преживееш нещо. Така както вървиш, от тебе нищо няма да остане, ще те затрият!" Проговорих Му пак: „Не може ли това нещо да мине някак по- леко, да мога да го издържа?"

Тогава Учителят ми каза: „Ела с мене". И започнахме да обикаляме полянката на Изгрева (там дето се изпълняваше Паневритмията). През това време ние обиколихме полянката два-три пъти, чувам, че Учителят едва доловимо за слуха се моли, като казваше: „Господи, Господи, Господи! "

Най-после Учителят ми каза: „Ела да видим при тази смокиня дали има нещо". Там пред смокинята клекна, взема една пръчка и започна с нея да прави разни движения около стъблото и листата на смокинята. Най-после Той стана и ми каза: „Всичко е свършено, уреди се твоята работа! Всичко ще мине по-леко".

Аз благодарих на Учителя, целунах Му ръка и си заминах.