5. БЕЛЕЖКИ

Спомените на Жеко Вълканов можаха да се запишат отчасти благодарение на познанството ми със съпругата му Тройчка Вълканова. Тя контактуваше с нашето семейство още през времето на Учителя. Впоследствие тя се омъжи за Жеко Вълканов и нейният живот протече в съвсем друго русло - друга насока. Обикновено в браковете между съмишленици на Учителя повече бяха несполучливи. Причината не бе в това, че те бяха последователи на Учителя, а причината бе в това, че те като последователи на Словото на Учителя не изпълняваха онова, което бе дадено чрез Словото му за брака. Бракът бе институция между мъжа и жената. Школата бе институция на земята за общение на душите чрез Мировия Учител, в чийто Божествен Дух трябваше да се обединят всички. За брака Учителят беше дал много съвети и правила, но никой не ги спазваше. В едно огорчение Учителят бе споделил с приятелите: „Онези, които трябваше да се оженят, не го сториха, ожениха се другите, които не трябваше да го правят". Този брак илюстрираше горните думи на Учителя. Имаше много хора, които идваха при Учителя, престояваха известно време и след това се запиляваха по своят житейски друм. Един от тях беше Жеко Вълканов. Но той имаше много спомени, които трябваше да се запишат. Аз ходих нееднократно и го умолявах, но той изпитваше страх, панически страх от това, че ако властта научи, ще бъде осъден и изгонен или наказан. Затова той даде много малко от опитностите си. След няколко месеца той си замина. Тогава съпругата му дойде и поиска записа като спомен за семейството и даде някои допълнителни данни, които бяха записани. Като човек Жеко беше скромен и тих. Не беше пълен вегетарианец. Поради това, че напусна Школата беше отклонен от сили и беше запратен от тези сили да посещава най-различни секти и общества. Непрекъснато търсеше и ходеше при ясновидци и гледачи. Тези сили го разрушиха отвътре и съпругата му имаше много големи неприятности с него. Имаше моменти, когато психически беше разстроен. Това най-добре го възприемаше съпругата му, която имаше много проблеми с него в това му състояние. За останалите и за неговите познати в такива случаи тоя беше особняк. Събираше отпадъци, кокали, да храни котки, котките на квартала. Събираше бутилки и ги трупаше вкъщи. Останалите дрехи от починалата му майка ги пазеше като неприкосновени. В такива случаи той беше объркан за себе си, едвам поносим за семейството си и особняк за останалите. Това беше последица от отклонението му от Школата. Това нещо е описано и от апостол Павел, описано е и от Учителя, защото това е закон на Бялото Братство за чистотата на Школата. Ние изразяваме съжалението си, че не можахме да запишем и другите негови опитности. Те си заминаха с него. Изпитваше невероятен страх от онези сили, които го атакуваха и които сили бяха противници на Учението на Учителя. Накрая благодарим на Жеко и на съпругата му за онова, което успяхме да запишем. То остава документ за нас и един символ на неговата душа.

Марийка Марашлиева

22.V.1990 г.