НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

5_57 Кой спаси българските евреи?

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 ) ТОМ 1
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4B0082'><span style=''>"Кой спаси българските евреи?"</span></span></p> <br /> <span style='color: #000000'><span style=''>Хитлер беше дошъл на власт в Германия и една от първите му задачи бе да създаде чиста арийска раса, за което трябваше да изличи от лицето на земята всички евреи в Германия, както и в окупираните от Германия страни. Това негова решение се провеждаше и дойде време да се проведе и в България. Направени бяха списъци на всички евреи, означени бяха изходните пунктове за събирането и транспортирането им в специални влакови композиции за Германия. Евреите бяха получили вече заповед да се приготвят - на коя дата и на коя гара да чакат влака, който щеше да ги отведе в полските лагери, за да ги претопяват и да правят от тях сапун за пране. Това става през лятото на 1943 година. Министър Габровски, който бе тогава министър на вътрешните работи, извиква нашият брат Методи Константинов и му показва заповедта за изпращането на евреите в Полша, подписана от царя. Казва му: "Изпращането на евреите е предстоящо и решено. Ето указа, който е подписан от цар Борис III. А ти си определен да водиш евреите в Полша." Методи се стресва и пита: "Защо именно аз?" "Защото знаеш полски. Ти си учил в Полша, завършил си международни отношения и имаш докторат за това, както и защото работиш като чиновник в Дирекцията на пропагандата." Методи свива рамене и се измъква тихомълком от кабинета на министъра. Уплашен е, отива право при Учителя и Му казва: "Царят е подписал указа за изпращането на евреите в Полша, за да ги ликвидират." Учителят изслушва целия разказ. Лицето Му придобива строг израз. Той нарежда: "Иди, повикай Лулчев!" Методи отива при него, извиква го и той пристига тичешком. Като бивш военен, той беше много дисциплиниран. Учителят е застанал пред него едновременно ядосан и строг и му нарежда: "Ще намериш царя и ще му кажеш, че ако изпрати евреите в Полша, от династията и от царството му помен няма да остане!" Лулчев разбира, че тук нещата са много спешни и тревожни и бегом тръгва да търси царя. Отива в София, в двореца, но никой не знае къде е царят. Царят е заминал инкогнито. Отива във Враня - и там го няма. Отива в Чамкория - и там го няма. Обикаля с кола всички дворци и никъде го няма. Никой не знае къде е. След два дни се връща и казва на Учителя: "Царят е заминал някъде инкогнито и никой не го знае къде е. Обиколих всички дворци и никъде го няма." Учителят се отдръпва за миг в стаята Си, съсредоточава се. След малко отваря вратата на приемната, произнася само една дума: "Кричим!" и затваря вратата. Лулчев веднага запрашва с леката кола за Кричим, пристига там и намира царя. "Кой ти каза, че съм тук?" Лулчев казва: "Изпрати ме Учителят, а за теб господин Дънов, който ми каза да ти кажа, че ако изпратите евреите в Полша, то от царството и от династията ви помен няма да остане." Какъв е бил видът на Лулчев и как всичко това е подействувало върху царя, но той веднага тръгва с Лулчев за София. Пристигат в министерството, извиква министър Габровски, изисква указа и лично пред министър Габровски и пред Лулчев го скъсва. Така българските евреи бяха спасени, за да не бъдат изпратени в полските лагери, да не бъдат избити и след това претопени за сапун.<br /> <br /> Лулчев се навежда, взема от пода парче от скъсаната хартия на указа и го слага в джоба си. Отива на "Изгрева", намира Методи Константинов и му го показва за доказателство, че царят е скъсал указа. Лулчев обичаше, когато свърши някаква работа, да се похвали на другите. Методи вижда парчето и казва: "Да отидем и да го покажем на Учителя!" Тръгват и ето - двамата се намират в стаята пред Учителя. Лулчев разказва целия случай, а Методи държи парчето от скъсания указ. Учителят се обръща към Методи и го пита: "Методи, ти какво завърши в Полша?" "Завърших международни отношения и защитих докторат за външните политически връзки и отношения на държавите по течението на река Дунав. Полша не граничи с Дунав, но понеже съм българин, одобриха тази тема." Учителят го пита: "А къде е твоят докторат?" "Окачил съм го в рамка на стената." Учителят го поглежда строго и казва: "От утре ще свалиш от стената своя докторат от Полша. Днес ти защити своя докторат пред мен. С него се спасиха хиляди хора и не се позволи да се скверни името на Великия Учител и на Бога. А сега изгорете това парче хартия от указа." Методи и Лулчев се отдалечават и всеки отива в своята барака.<br /> <br /> След няколко дни посланикът на Германия, Бекерле, съобщава на външното министерство, на Райха за решението на царя, но казва, че този ход е тактически правилен за него. Доктор Делиус, шефът на нацисткото разузнаване, също съобщава, че България не желае да поеме върху плещите си еврейската ненавист и проклятия.<br /> <br /> А изпратеният германски съветник по еврейските въпроси, Данекер, през месец август 1943 година е отзован.<br /> Така Учителят спаси евреите. Тъй седи въпросът.<br /> След заминаването на Учителя, новата комунистическа власт си приписа заслугата за спасяването евреите. Това е лъжа. Наистина, имаше общественици, които протестираха. Но те бяха малко и нямаха никакво влияние върху царя, който управляваше България чрез своя послушен кабинет. Никой по това време не можеше да се добере свободно до царя, освен Любомир Лулчев. Никой не можеше да му говори направо, освен Любомир Лулчев. И царят можеше да се вслуша единствено в думите на Лулчев. Той не се вслуша в думите на Учителя, но се уплаши от тях, понеже знаеше, че неговият баща Фердинанд направи два погрома на България, поради непослушание и неизпълнение съветите на Учителя. Той знаеше защо баща му Фердинанд абдикира. Сега бе поставено на карта бъдещето на неговия престол и на неговата династия. Той знаеше, че ако не послуша и не изпълни нареждането на Учителя, всичко това ще се случи. А единствено той имаше власт да отмени това решение. И той го отмени в присъствието на двама свидетели - Любомир Лулчев и министър Габровски.<br /> <br /> Може би ще дойде ден, когато и други политически сили ще претендират за това, че са спасили евреите в България от германските концлагери. Ако това стане, ще означава, че този народ и неговите представители не са се отучили да лъжат. Това ще означава, че този народ, докато не измени отношението си към Учителя, светът и Небето няма да си измени отношението към него в една по-благоприятна насока за развитието на обществения живот в тази страна! Тъй седи въпросът. Вярно, истинно и правдиво.<br /> Забележк а на редактора: След промените от 10 ноември 1989 година, чрез личности, в България излязоха и започнаха да се проявяват други сили, които искаха да задвижат някои обществени събития.<br /> Всички без изключение започнаха да се надпреварват и да изтъкват, че те били тези представители, които са спасили евреите. Това бе една голяма, предварително скроена, изтъкната и изписана лъжа, за да се заблуди този народ.<br /> <br /> Затова ние изнасяме цялата тази история. И тогава историята ще осъди лъжците и крадците и непочтеността.<br /> Защото Духът на Истината, който бе във Великия Учител няма нужда от защита. От защита имаме нужда ние, простосмъртните от този народ.<br /> На 21 април 1993 година, по случай тържествата за откриване на паметника на жертвите на нацизма по време на Втората световна война<br /> 1939-1945 година, във Вашингтон присъствува правителствена делегация на България, начело с президента Желю Желев. Бяха се навършили петдесет години от въстанието на евреите във Варшавското гето, потушено от хитлеристите с разрушение и смърт.<br /> <br /> На откриването, в списъка на държавите, залазили живота на евреите, името на България не бе споменато. В Европа само България и Дания запазиха евреите. Президентът Желев напусна тържеството и по този повод бе издадена декларация. Вицепрезидентът но САЩ Ал Гор поднесе своите извинения и българската делегация присъствува на тържествата. На официалната церемония, президентът на САЩ Бил Клинтън спомена имената на Дания и България, спасили евреите.<br /> <br /> Какво излезе накрая? Тук, в България, управниците на този народ не признават заслугите на Учителя за спасяването на евреите. По същия начин светът отвън не ги признава за представители на този народ и не ги зачита. Дори още на Парижката мирна конференция през 1946-1947 година, САЩ, заедно с другите три страни-победителки: Англия, франция, СССР, подписаха клауза спрямо бившите германски съюзници и в защита на евреите. Тогава името на България също не бе вписано, макар че имаше изрично допълнение, че тя е спасила еврейската общност. Нещата се повтарят и сега.<br /> Учителят бе казал: Каквото е отношението на българите към Мене, такова ще бъде отношението на света към тях". Това се изпълни!</span></span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ