3. ФРЕНОЛОГИЧЕН СЛУЧАЙ

Синът ми Гриша бе на 5 - 6 години. Ние бяхме на поляната на Изгрева. В това време Учителят се доближава до нас, спира, позаглежда се малко в Гришата, протегна ръка и го опипва около веждите и орбитата му и казва: „Тук има нещо. Ще има страдание, ще мине през страдание". И посочи разстоянието между окото и орбитата. Малко ли е, голямо ли е не можах да разбера. Аз като чух това се стреснах. После Той се обърна и по това време приближава друга майка с дете. Посочи ми я. „Ето пък тоя, гладък му е пътя. Разстоянието между веждите и миглите е по-голямо." Аз не можах да разбера нищо. Разбрах, че ще мине през страдание. И то дойде, когато Гриша беше на 30 години. Той заболя от психическо страдание и досега е в дом за психически болни хора.

Между мъжа ми Симеон и мен имаше много големи сблъсъци, както по-рано, така и сега. Те бяха една от причините да изгори синът ми. Това не го отричам и сега. Ние бяхме големи контрасти с мъжът ми. Ние вървим по различни линии. Докато той е голям индивидуалист, аз не съм. Обичам хората, обичам всички, Когато дойде страданието на Григор имаше предпоставка, която не мога сега да ви я кажа. Но ние със Симеон сме виновни за това дете. Обикновено той ми казваше така: „Аз 30 години се жертвам за това дете, откакто се разболя". Аз пък му отговарям: „А че това дете 30 години се жертвува от нас. Къде го оставяме това?"

Това бяха принципни противоречия. Веднъж вървим трима - аз, Симеон и Цветана Арнаудова - артистката, по една алея. Учителят ни среща и казва: „Колкото по-големи противоречия, толкова по-добре". А това беше един камък в съзнанието ми, който години ред не мога да го осмисля. А пък и тримата след тези думи на Учителя имахме не малки противоречия. Думите аз ги приех по един начин, Симеон по друг, а Цветана по трети. Тогава вървим по алеята и всеки си повтаря думите на Учителя. Години подред проверяваме този окултен закон. Сега малко започнах да поосмислям случилото се. А то не бе малко. Здрав, прав син на 30 години да се разболее, когато беше музикант и свиреше е държавният симфоничен оркестър. И сега над тридесет години е болен и е в психиатрия. Сега разбирате ли защо Учителят 11 години е ходил между българите и е правил френологични изследвания, за да провери главите на българите и да знае с какъв жив материал ще работи. Ето, такива Му се паднахме. Как ли ни изтърпя?