36. ЛОДКАТА

Понякога имах намерение да напиша моите опитности. После се отказвах, защото на Изгрева имаха отрицателно отношение към мене. Имаха и раздвоено мнение към мене, което е по-лошо от първото. Освен това

Учителят ми каза друго нещо. А това беше по повод на току-що излязла книга на Любомир Лулчев. Споделих с Учителя „Аз пиша". Отговори ми: „Ти недей да бързаш да пишеш. Да не стане като с Лулчев, да пишеш, че с писанията си да ме заведеш долу в шантана". А това е кабарето. После продължи: „Като минеш пътя. Един ден като минеш от левия бряг на десния бряг, тогава можеш да напишеш тази книга".

Много пъти Учителят ми е говорил за тази река, която тече в мене и ме разполовява на две. После добави: „И тогава може да напишеш тези хубави неща. И онзи, който прочете да пожелае и той да ползува тези неща".

Но пътят ми се промени, нещата се промениха и аз не можах да напиша тази книга. Сега спомените диктувам на друг да ги напише и да довърши моята незапочната работа. Дано с това да ми се помогне, дано друг да докара лодка, та с нея двамата да преминем отвъд на десния бряг. Сега ми трябва лодка, гребла и лодкар. Трябва ми!

А реката тече ли, тече в мен денонощно, безспир. Аз съм застанал на единия бряг и само я наблюдавам. Да, аз засега съм само един наблюдател. И толкоз!

(Записал Вергилий Кръстев)