32. ГОНЕНИЯТА И ЗАЩИТАТА

Хулеха много Учителя. Гонеха Го, спираха съборите. Преследваха и уволняваха учениците Му от държавните служби, а повечето от сестрите бяха учителки по селата, защото се смяташе, че тези учителски места са места на заточение на неблагоразумните. Ходеха много стари приятели при Учителя, за да отговори както трябва, защото гоненията се поддържаха и се подклаждаха от обществото, гражданите и църквата. Ходеха не веднъж старите братя, но Той мълчи и накрая каза; „Истината няма нужда от защита! Тя сама себе си защитава". Но на събора 1922 г. Той даде отговор на нападките и в много от беседите си има поставените въпроси, както и отговорите, които Той е дал. И ако се извадят тези неща и ако се съберат на едно място ще се види каква е защитата Му по всички въпроси и обвинения срещу Него. Той преживя всичко и прие всичко с мълчание.