13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Учителят ми бе казал, че аз имам три златни мини, които трябва, да разработя. Едната бе религията - за нея говорихме. Втората бе медицината - за нея споменахме, а третата бе изкуството и музиката. Аз се втурнах с голяма жар да разработвам тази златна мина на творчеството.

Учителят ми беше казал в началото когато почнах да уча Духовната академия следното: "Когато завършиш Духовната академия ще дадеш концерт и ще почнеш да пееш три години облечен като свещеник, но облеклото ти ще бъде с бял подрастник и със синьо расо". Така ми каза Учителят. Но аз напуснах Духовната академия, не я завърших и не можах да дам този концерт, нито да пея три години облечен с бял подрастник и със синьо расо. Непослушание от моя стана и провал също от моя страна. А Учителят много ме поддържаше и помагаше. Другите възрастни приятели се чудеха защо Учителят ме приема по всяко време и винаги разговаря с мене. Той имаше мисия за мен. Но аз бях едно голямо непослушно магаре. Бързах много. Много сили преминаха през мене и не можех да се справя с тях. Не послушах съветите на Учителя. Каза ми веднъж: „Симеоне, сега ще свариш качамак по влашки начин. Ще сложиш в котела вода, ще заври водата, ще пуснеш царевичното брашно и ще го бъркаш с бъркалката. Ще поддържаш огъня отдолу, но непрекъснато ще бъркаш. Спреш ли да бъркаш ще изгори качамака. Като стане готов ще ни извикаш всички и ще ни нагостиш". Така ми каза Учителят. Както ми каза, така премина от едното ухо и оттам през другото и после отлетя и не се видя накъде замина. А Той ми даде метод как да се справя със себе и онова, което гореше в мен.

Веднъж след един разговор Учителят ме изпраща до къщата на Балтова и един час говори с мене. Изпрати ме до дома на Папазов. Изпраща и ми говори бащински. Учителят ме насочи в този ден да отида при една сестра - Весела Несторова, за да работим с нея. Но аз не можах да се сработя и не можахме да се хармонизираме. Учителят настояваше да ме свърже с нея, за да свършим една работа. Държеше на тази връзка. Колко пъти ни събора, но не можахме да направим онази творческа връзка и да свършим онова, което ни поръча, загубихме хубаво, ценно време. Поезията започна да тече в мен и започнаха да се нижат първите стихове. А след тях дойде и музиката. Ето пример. Цитирам един стих за нея има и музика: „Облак лазурен над мене лети свои попътни шепне мечти. От странен свят съм аз позован тебе да срещна, пътнико сам. "

Занесохме музиката заедно със стиховете и я изпяхме. Учителят я изслуша и каза: „Братът преди 8000 години е създавал тази музика и сега той трябва да я изнесе от този храм". Аз стоя и гледам като втрещен. Учителят ме изпраща на крака. Да те изпрати на крака Мировият Учител и то теб гащака, който едвам прохожда и още не може да си загащва панталоните, то не е малка работа. Тогава бях на 28 години. Сега, като ги преценя тези неща мога да кажа като апостол Павел, че не съм достоен да спомена името Господне и името на Учителя. Ама сега. Но тогава не съм слушал. А сега този брат, който е пред мене ме успокоява, че през онези години, когато съм бил млад и онези сили, които са преминавали през мене не са малки неща за прескачане и преодоляване. Ама това е за успокоение. Но това не е така. Не съм използвал тази Мъдрост и тези съвети на Учителя и затова съгреших. А Учителят ми говореше, че съм работил с тази музика. Тогава по това време дойде един период на поезия и музика в мен. А като младо момче 12 ^ 13- годишен ние бяхме направили поетично общество от няколко момчета и писахме писмо до поета Иван Вазов и той ни отговори. Ние бяхме ученици в Лясковец и от тези момчета трима станаха поети. И в мен имаше проблясъци на поезия и песен от младите ми години. Много обичах поезията и природата. Когато отидох в Добруджа и престоях няколко години върнах се при Учителя и му представих 60 броя стихотворения. Показах ги, а Учителят ми каза: „Сега, брат, ще туриш на гърдите си един калем и едно тефтерче. И сега едновременно ще върви и поезията, и музиката". Да, поезията тръгна и музиката тръгна, но аз не изпълних нищо. Не записах нищо!

По едно време гонеха евреите и Учителят ми даде тема да напиша поезия за тях и аз написах една интересна поема за евреите. Започваше така: „Далечен свят спомням в мен странен бяг, буди духа в странен зов. Идвай ти при мен всеки ден." Беше много интересна, мистична поезия. И дойде музиката за нея. Ние я написахме с Весела Несторова и я представихме пред Учителя. Той събра всички поети и музиканти от Изгрева. Бяха 15 човека. Учителят каза: „Този брат е работил с тази музика преди 8000 години в един храм. Сега трябва да я изнесе от храма". Там бяха и Георги Томалевски и Славчо Печеников. Но на следващия ден Славчо казва: „Симеон е взел от Бетовен музиката". Но моята поема беше нещо съвсем друго. Идваше от безкрайността на вековете търсеща светлината на слънцето, за да се съедини с него. Моят дух излизаше от вековете и чрез поезията и музиката търсеше да се добере до Господа. Когато я работих бях целият изтръпнал и пот се изливаше от мен. Какво общо имам аз с Бетовен, когато Бетовен се бори със съдбата на човечеството, когато се бори с тази тъмна съдба, за да го освободи. Разбрах, че те не разбират нищо от музика и поезия. Но разбрах нещо друго, че със своето отрицание те ме спряха. Вместо да ме охрабрят и подкрепят, то те ме свалиха надолу. Какви хора имаше на Изгрева и то при нозете на Учителя. А Учителят ми каза: „Дошло е време, когато поезия и музика ще слиза отгоре и вашата задача е да напишете и хубава поезия, и хубава музика". И аз я пишех и сестрата я пишеше и заедно работихме, но на края нищо не направихме. Учителят ми каза след това: „Ако бяхме се хармонизирали със сестрата щяхте да ви дадат хубава музика и през вас щеше да мине хубава музика за чудо и за приказ". Но това не стана. Остана чудото за нашето вироглавство и изгубихме благоприятните условия. След това дойде 9.IX.1944 г. и след това си замина Учителя и целият живот ми се промени и нищо не постигнах.

В едно от преражданията аз съм бил в Италия. И затова аз много обичах Италия и в младините си имах италиански приятел. Едно италианско семейство, което живееше в България. Тогава исках да стана певец и непрекъснато сънувах, че пея в Италия. Отивам при Учителя и споделям това вътрешно мое влечение към Италия и към италианските песни. Учителят ми каза така: „Симеоне, ти вода газиш, а жаден ходиш. Ти, Симеоне, ако беше в този живот само пял, всичките си работи щеше да уредиш". Аз имах голям глас. Здрав, хубав глас. Като пеех кънтяха стените на църквата. Като пеех в салона на Изгрева прозорците трепереха. През 1934 г. още като дякон се записах да следвам в Музикалната академия в София. Две години след това през 1936 г. хвърлих расото и продължих да следвам от 1934 г и завърших през 1938 г. като цивилен. През време на следването аз живеех с жена ми четири години в една барака на Изгрева. Бях се оженил, без да питам Учителя. Дойдоха и деца, а трябваше издръжка за семейството. А аз през това време следвах и трябваше някой да ме издържа. Музиката иска условия. Трябва да имаш богат баща, за да ти даде условия. А баща ми не ме подкрепи материално, макар че можеше. Не ме подкрепи, защото бях напуснал църквата и че не бях завършил Духовна семинария и това, че хвърлих расото като дякон. Отивам веднъж да се жаля при Учителя. Изслуша ме и каза: „Симеоне, ако беше ме питал щях да ти кажа да не се жениш за тази жена. Защото на брадичката си има резка от горе надолу и това означава, че тя не може да ти бъде съпруга, защото ще се раздвоява. Може да ти бъде само сестра, но не и жена". Аз се уплаших и като видя уплахата ми Учителят продължи: „Е, рекох, понеже Бог те обича, затова ти е дал разумна жена". И с това разговора приключи. А по- късно ми разказваше брат Боян Боев как една вечер Учителят го извикал при Него и няколко часа посред нощ са умували и разглеждали различни варианти как да се помогне на моето семейство.

Учителят казал: „Бояне, тук има едно семейство, което гладува и нямат хляб от три дни. Кажи как да му се помогне, защото години ще предстоят тук". Какво са умували и какво са решили не зная, но след това мнозина от сестрите минаваха и оставяха суми на жена ми за прехрана. Това бе грижа голяма за Учителя и това се дължеше на моето вироглавство и непостоянство. По това време аз имах път в музиката поради богатството на гласа ми. Аз бях започнал да готвя опери. С мен се занимаваше режисьора Кърджиев и бях приет в едно богато семейство, където домакинята и господарката на къщата беше оперна артистка и пееше Тоска. Аз бях тенора и ме готвеха за такъв. Но после се случиха разни противоречия и нищо не излезе. Аз бях на ръба да прескоча отвъд, но не можах. Та аз свърших Музикална академия четири години и то артистичния отдел, а това не бе малко. Цялото ми семейство се измъчваше от немотия в това време. Имах голям глас. С Мазаров съм пял в Румъния. И сега съм на 80 години и макар че тридесет години не съм си поддържал гласа мога да ти покажа какви височини взимам и до какви низини слизам. Та с Мазаров съм пътувал и пял. Той имаше височини по-тънки и високи. Той горе като изпее „фа", започне да „плюе", няма надолу. А аз имах от долно „ла" до „до диез" горе. Това са две гами и два тона. Аз се качвах до „до диез" горе. Тогава Морфова като ме слушаше и се чудеше на силата на моят глас. И затова тя ме взе при себе си и аз бях неин ученик. А Мазаров имаше само горно „до". Мазаров по-късно разви и изпя в „Отело" и то в Италия „ре бемол". Изпя го и го взе, а може би и малко по-високо от мен. Тези сравнения, които давам с Мазаров е да покажа какви заложби съм имал и какви данни и как всичко пропилях. А Мазаров се изяви прояви като певец в Европа. По едно време аз трябваше да се явя на конкурсен изпит за операта в Стара Загора. Но тогава се разболя моят син Гриша и аз изпаднах в една бездна, разочаровах се от всичко и всичко изгорях, което имах около себе си - поезия, музика, книги, литература. Разочаровах се от всичко и се питах, защо на мен това се случи. Отидох на село сам, само с едно Евангелие. Отдалечих се от Учителя. Учителят беше Велик, но не можех да използвам Неговото Величие и сега трябваше да тръгна отначало. Когато влезнах в гората нещо ме сграбчи и каза: „Моли се!" След време една сестра ме срещна и каза: „Бори се!" Та там, на село престоях седем години в глад и немотия. И след това тръгнах постепенно отдолу нагоре. По това време си спомних как Учителят ми разглеждаше ръката на горните фаланги на ръцете и как ги показваше на приятелите къде са обозначени моите полици за плащане. Та беше дошло време да се плаща. Но Учителят тогава ми каза: „Симеоне, да знаеш от мен, с любов се плаща по-лесно и леко полиците". Но това се отнася за хора, които имат послушание към Учителя! По този повод Учителят веднъж ми каза: „Симеоне, веднъж идват при мене две сестри да ме питат дали Аз съм Мировият Учител. Оставих ги да ме изпитат. И те си отидоха разочаровани от Мен. Дойдоха да ме изпитат тия две сестри, дали съм Учител. А те не знаят, че това е действие срещу Божествения Дух и ще отговарят за това". И наистина след известно време аз видях как те отговаряха. Едната от двете сестри си замина от този свят, а другата легна на легло години наред. Ето, това е цената на изкушението. Аз бях велик грешник при Велик Учител. Тези две неща много добре ги схващах и оценявах. А това ме спасяваше в тези дни на горест и изпитание. По часове коленичил се молех и четях Евангелието. Това ме спаси. Тръгнах отначало - отдолу нагоре и стигнах до 80 години.

Учителят ми беше казал да пея и песента да бъде моят път в живота. Беше ми дал и казал какъв е моят път. „Симеоне, ако си в църквата ще изпееш три арии, ако си в операта ще изпееш 30 арии. Ако си в свободния живот ще изпееш 300 арии. Това е пътят ти, ако се посветиш да служиш на Бога чрез песента." Така Учителят ми показа как ще се развият моите заложби и по какъв път ще мина. Но стана така, че аз се раздвоявах и се отклонявах. Имах заложби, но не можаха да разцъфтят в този живот. По този повод Учителят спомена: „На теб, Симеоне, много нисшия живот ти пречи. Отдели го. Отдели го, Симеоне, от тебе и го изхвърли навън". Пречеха ми много неща, а да не говорим и онези попски духове, които чакаха наредени на редица да минат през мене. А това не е лесно да преживяваш това и да чакаш да се извърволят тези духове чрез теб, един след друг години наред.

Имаше един приятел Андрей Стоянов, пианист, а неговият брат Веселин Стоянов беше едър мъж и когато застане до Учителя, то Учителя изгледаше като малко паленце, малко кученце пред него. Той, Веселин Стоянов преживяваше големи гонения в Музикалната академия. Той идваше за съвети при Учителя. Във връзка с това Учителят каза: „Те, музикантите, понякога си раздвояват съзнанието. Те исках едновременно да служат и на Бога, и на Мамона. А то не може така". Това го чухме всички. Веселин след 9.1Х.1944 г. се писа и стана комунист. Много хора след това се боядисаха. Какъв е изводът? Значи, не може така. Ще служиш или на Бога, или на Мамона. За всеки човек, когато му дойде времето му поставят задачата и го оставят свободен да се запише, където иска. И след като се запишеш, където си се определил ще вървиш в този път. Аз го споменавам този случай, защото аз правех друго. Един ден се записвам на едната страна, другия ден се отписвам и се записвам в другата страна. Третия ден се отписвам от там, където съм се записал и се връщам отначало. Ама това омръзна и на двете страни. И накрая ме оставиха сам да си оправям обърканите работи. Затова стигнах до това положение. Вироглавството не се приема нито от едната, нито от другата ложа. Щом си служител ще служиш и изпълняваш, независимо кому си служител. Във връзка с това Учителят казва: „Не е важно толкова дали си служител на Бялата ложа или на Черната ложа. По-важно е при всички случаи да изпълняваш Волята Божия, защото Бог управлява и двете ложи". А аз стоя пред Бога и слушах Неговите съвети и не изпълних нищо, дори когато бях ту в една посока, ту в друга посоча насочен от силите, които преминаха през мен. Е, сега какво ще кажете? Случаен ли беше Симеон-дякона на Изгрева при Учителя? Бях голямо изпитание за Учителя.

Обикновено Учителят ме караше да Му пея руски романси в салона. Аз ги бях научил към десетина. Веднъж Учителят е седнал с Катя Грива и ми казва: „Ха, братът сега ще ни изпее някой руски романс". Тогава имаше много хубави руски романси. Пял съм Му и братски песни „Излязъл е сеяч да сее". По едно време Учителят ми каза, че трябва да вземам уроци по солфеж. И ме изпрати при Морфова. На следващия ден Учителят в клас каза, че всички имаме нужда от уроци по солфеж. И всички тръгнаха да учат и да вземат уроци по солфеж. Всички бяха музикално подготвени.

Кичка Вълчанова имаше много хубав глас. Учителят я беше напътил да стане оперна певица. Но тя не пожела, а взе, че се ожени, а след това се разведе. За нея Учителят каза: „Понеже не иска да пее, затова няма да й върви в брака". Това е един контраст в нейният път, защото тя е дошла в Школата и има задача да пее. Ако беше пяла, по друг начин щеше да й се развие живота. Това го давам като сравнение и контраст към един път определен от Небето и един път извървян чрез своеволие.

Бяха дошли французите на Изгрева. Те донесоха със себе си весел градски шум. Бяха шумни и весели. Имаше един приятел, казваше се Манджо. В един неделен ден той сложи апарат за записване говора на Учителя по време на беседа. Аз чух лично как Учителят каза: „Кажете там да махнат..." Това каза Учителят без да изрече цялата фраза. Учителят не пожела да Го записват. След това чух: „Нека престанат". Чух как това произнесе Учителят. Какво стана по-нататък с този запис аз не зная. Бях чул, че записа е изнесен във Франция и след това дирите му се губеха. Учителят искаше да каже, че е по-важно не гласа Му, а Духът. А Него ще намерите в Словото Му.

Бях написал една поема. Прочетох я пред Учителя. Каза ми: „Пази поезията. Ще дойде време да я издадем". А това беше на една братска вечеря и аз тогава казах три стихотворения пред всички. Но интересното бе, че никой не ми обърна внимание на тази поема. На следващи ден ми казаха: ,Ха, наш Цеко такава поезия всеки ден пише". А този Цеко си римуваше разни думи. Пример: „Аз съм Цеко, дошъл от далеко". Аз се засегнах и спрях. Отрицанието е жестока работа. Спряха ме. А трябваше да ме охрабрят.

„Кой изяде всичко що погледа обгръща

вечността вградена във видимия храм?

Градивната Вселена, венеца да слее в

един химн любовен и свободен блян

сам Бог е отлян."

Е, това поезия ли е? Това е висша поезия и за тази поезия дойде и висша музика. Аз я написах, но не я запазих и след това всичко пропилях. По този повод Учителят каза: „Ти, Симеоне само да беше пял, нищо друго да не беше правил, всички работи щяха да ти се оправят".

Учителят искаше песента да бъде моят път в моя живот. Не само искаше, но и много държеше на това. Подпомагаше ме, насърчаваше ме и насочваше. А това не беше малко. И най- малкото, което се искаше от мен не го изпълних. А тук на Изгрева след беседите идваха от София много светски музиканти на разговор с Учителя, Генералните репетиции на тези музиканти ставаха на Изгрева. Те знаеха, че тук има музиканти, имаше музикална публика, която пълнеше салона и музикална среда, пред която свиреха. Те оценяваха много добре това. Учителят беше в салона и слушаше. След всеки такъв концерт накрая музикантите идваха при Учителя и Той казваше своето мнение и даваше съвети и напътствия. За тях това беше празник и беше благословение. Мнозина от тези музиканти след това се оформяха с добра кариера, както в София, така и в чужбина. Има много примери за това. Ето външните хора, светските хора идваха и търсеха благословение и търсеха указание и помощ от Учителя. Получаваха и изпълняваха съветите Му. И затова техният път като музиканти биваше определен и те се ползваха от кредита и благословението на Учителя. Всички оценяваха това по достойнство,