3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

След двете национални катастрофи от 1913 и 1918 г, сполетели българския народ, страната е подложена на стопанска, политическа и духовна разруха. През 1920 г. на чело на управлението идва БЗНС на Александър Стамболийски. През 1922 г. сподвижници на Учителя Петър Дънов искат от властите разрешение за провеждане на събора в Търново, като се използва и обстоятелството, че вегетарианци и толстоисти правят също такъв събор в Търново в началото на август. На този събор се разиграват различни сцени предизвикани от духовенството, църквата и някои представители на българската общественост, насочени срещу Учителя Дънов. На този събор, състоял се от 19.VIII.1922 г. до 25.VIII.1922 г. Учителят дава отговор на тези нападки. Ще цитираме дословно в отпечатания том „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя" посочените пасажи:

„Какво е предназначението на духовенството в съвременния свят? Предназначението на цялото духовенство от всички религии, а не само на християнството, беше да спре войната. Тия духовници трябва да са справедливи и да знаят, че войната не е потребна. Те трябваше да вземат страната на истината, а те се присъединиха към страната на обратния лагер. Питам тогава: В какво се състои тяхната религия? Разбирам един военен да каже: „Аз съм военен, със силата на ножа, на оръжието решавам въпросите", а един свещеник, който говори за любов и препоръчва нож, това не разбирам. Ние трябва да се отличаваме." (стр. 21 ^ 22)

„Аз съм ваш приятел и искам да ви покажа начин как да живеете. Какво ме интересува друго? Нима мислите, че ще спечеля нещо? Откак съм в България няма друг човек, против когото да са се казали толкова скверни работи! И още много епитети може да ми кажете, но това ни най- малко не ме смущава, защото аз съм един голям извор, който постоянно се чисти. Няма помия в този свят, която да може да ме опетни, защото зная начин как да се чистя. Да не мислите, че аз съм слаб, че не мога да се защищавам. Мога, но не с оръжие. Аз казвам: имам други сили, съзнателни сили, с които мога да работя и да се защищавам, с мене има други хора, които могат да ми помагат, не само в България, но и в целия свят." (стр. 26)

„Христос не дойде да създаде духовенство в света. Той дойде да създаде служители на човечеството, да служат по любов на Бога. Те трябва да бъдат образец на любовта, на честен живот. Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да разменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всички ще има - дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица, през „Рилската пустиня", ще вземем южния край, и като се качим горе на Мусала, там, на 3000 м височина ще обмислим и ще решим въпроса, какво да бъде православното духовенство. Този въпрос само на Мусала ще можем да го разрешим, а не тук долу, в Търново. На Мусала съм готов, братски да се разговарям с тях, няма да им се смея. Ще им кажа: „Братко, само тук, на тоя чист въздух, колко сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще може да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси, за Бога". Ще кажете: „Той иска да излага владиците". Аз ли ги излагам? Те сами са се изложили. Ако те не живеят добър, честен живот, те са се изложили. Ако аз не живея добър, честен живот сам съм се изложил. Няма нищо скрито-покрито." (стр. 35 ^ 36)

„Всяка партия в България си има своя програма. Те хубаво правят, правят опити и аз ги уважавам. Някои опити дават резултати, сполучливи са, а други са несполучливи. Принципално те са до някъде прави, но методите им са криви. Вземете комунистите: те искат братство и равенство. И християнството иска същото. Принципите им са верни, но по какъв метод ще се приложат те, чрез насилие ли, или с любов? Те мислят, че по мирен начин, богатите не искат да си дадат парите. Не, всеки богат ще отвори касата си и ще каже: „Братко, тия пари са общи, ще си ги разделим". Иначе, насилието ще дойде." (стр. 42)

„Само Божествената Любов може да ни спаси. Ако духовенството, т. е владиците и свещениците, започнат да проповядват тази любов, аз съм първия, който ще ги поздравя. Всеки духовник да ходи от дом в дом в България да проповядва не що е „дъновизъм", какво може да донесе „дъновизма" и какви методи да употребят против нас, а какво може да донесе слънчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе любовта, как да възпитават майките и бащите, „А, нали имаме любов", ще кажете? Нека свещениците викат народа и го питат: „Искате ли да стои Дънов в България или не?" Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България, нищо повече. Тогава ще кажа на всички мои ученици: „Върнете се в православната църква". Но докато народа не се произнесе, аз ще стоя тук. Какво говори духовенството, за мене туй не е меродавно, но какво говори българския народ. Тоя народ създаде свещениците, а не свещениците създадоха българския народ. Следователно, българския народ каквото говори, то е важно." (стр. 50 ^ 51)

Противниците на правителството на Ал. Стамболийски не бездействуват. През март 1922 г. се създава Народен сговор от буржоазни дейци - Греков, Цанков и от запасните офицери - Вълков. Начело застава Александър Греков, но е убит на 25 май 1922 г. На 8 VII.1922 г. е убит висшия градоначалник на София по време на Владайските събития - 1918 г. - Паню Чуклев.

На 6.VII.1922 г. се създава Конституционния блок съставен от демократи, радикали, прогресисти, социалдемократи, народняци. На 15.VII.1922 г. Блокът издава позив към българския народ „Долу диктатурата". Поводът за този позии е даден от решенията на 17 конгрес на БЗНС през май 1922 г. където е приета резолюция за обявяване на селска диктатура от земеделското правителство.

По повод въвеждането на новата правописна реформа и премахването на „е двойно" академичното представителство протестира. Освен това академичният съвет през май 1922 г. е поискало в ултимативна форма от Министъра на просветата Омарчевски да бъдат възстановени уволнените доценти в Юридическия факултет, да не се закриват професорски катедри и да не се намесват в автономията на Университета. На 3 март 1922 г. на деня на Освобождението на България се прекъсват лекциите в университета и студентите се разпускат до есента на 1922 г. Разгорещяват се политическите страсти водещи до ожесточение. Правителството накърнява и засяга интересите на богатите, на офицерството и идва в конфликт с академичната интелигенция.

След завършване на събора на Бялото Братство на 25.VIII.1922 г. гостите на събора се разотиват по своите места. Част от гостите на събора остават в устроеният лагер-палатки в лозето. За тях Учителят изнася последователно в разстояние на двадесет и пет дни беседи по различни теми. Още не са затихнали коментарите и впечатленията от събора както и последиците от акцията на търновското духовенство и някои видни граждани срещу Учителя. По този повод на 26.VIII.1922 г. в беседата „Новия и стария живот" Той казва следното:

„Сега аз зная какво мислят търновци за нас. Те си казват: „Тези хора искат да съсипят България". Досега България толкова пъти е била съсипвана, че аз ли ще я съсипвам! Не, те искат да струпат греховете си върху мене, но аз ще им докажа, че техните грехове са си техни. Вашите грехове са си ваши. Аз не ги признавам за мои. И вие трябва да се изповядате! Всеки българин трябва да си каже Истината и да заяви: „Аз съм причината, а не друг". Това е достойнство."

„Сега българското учителство и българското духовенство трябва да имат доблестта да си кажат греховете, да се изповядат. Нищо повече. Това не го искам аз, това го изисква онзи Велики и Единствен принцип. Ако те доброволно не изповядат греховете си, насила ще ги принудят."

И така аз ви приветствам! Вие - търновци, едно време гонихте богомилите и оставихте предание за тях, че са били много лоши хора. Не е вярно. Аз сега чета техните анали и виждам, че са били много добри хора.

Казвам ви, че ако българите не възприемат това Учение, което ние проповядваме, от България нищо няма да остане, нито помен! Даже името на българите ще се зачеркне, знаете ли това? Ако възприемат това Божествено Учение, тяхното име ще се запише със златни букви. Това да го знаете всички - запишете си го! Аз в 1913 година казвах на свещениците да не ни гонят, но те се вдигнаха и предизвикаха един малък скандал. После дойде разривът и всички духовници ги изгониха от Македония. В 1915 година ме арестуваха. Казах им: „Много скъпо ще платите!" В 1918 година ме взеха и ме изпратиха във Варна. Казах им: „Ще претърпите един голям крах, какъвто никога не сте виждали!" Не стана ли така? Стана. Аз им казвам, че това Учение не е човешко, то е Божествено. Всеки народ, който е престъпил това Учение, добро не е видял. Евреите, които престъпиха това Учение вече две хиляди години се измъчват. В Русия не послушаха Толстой, не послушаха Йоан Кронщадтски и дойде сегашното пречистване там. В

Русия сега Господ говори. Болшевиките - това е Божественият глас. Когато хората не послушат Божия глас, в света започват да работят противоположни сили, дохожда глад, мор, раздори. Православната църква в Русия трябваше да приложи Христовото Учение „Не противи се злому". Нали Христос е казал; „Любете враговете си!" Болшевиките са тези врагове. „Не противи се злому" - така е казал нашият Учител. Не го казвам аз, това е казал Христос. Молете се за тези, които ви гонят, които ви правят пакост; молете се за тях. Да бъдем последователни в своите убеждения!"

„И аз го похвалявам за това, че когато попът му говори, той си прави оглушки и казва:" Не слушай попа какво говори, гледай го какво върши". Това е философията на българския народ. Той си има една много здрава философия. Ако гърбът на българина е останал още здрав, то е благодарение на това, че не слуша своето духовенство. Ако българският народ беше слушал своето духовенство, сега най-малко четири-пет пъти места в България щеше да има огнища на неприязън към „новата ерес".

„Французите, след като избиха хугенотите, какво получиха? Оттогава насам тяхната държава не се повдига. Рим, който изби християните, къде е сега? Евреите, които умъртвиха Христа, къде са сега, къде е тяхната държава. Няма народ, който да е извършил престъпление с Божиите избраници и да е спечелил нещо. Аз похвалявам българския народ, че не слуша духовенството. Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда само когато дойде Божественото благословение. Българинът се държи за Бога, а това негово духовенство трябва да бъде изразител на Мъдростта, Любовта и Истината. Да не мислите, че аз искам да осъждам духовенството? Не, аз съм против онова духовенство, което не изпълнява Волята Божия; аз съм против всички онези лъжи, които се говорят в църквата. Аз съм за Царството Божие и за Неговата Правда. Аз казвам: „Търсете първом Царството Божие и Любовта, Мъдростта и Истината, които са дошли в Царството Божие и всичко ще ви се приложи".

Сега ние ви поканваме с добре дошли, за да ви угостим по братски! Искам на тьрновци да им се поразширят малко сърцата. Ако искат Търново да остане като град, на който името да се запише в историята, нека приемат Учението ни. Ако искат името му да се заличи от историята, нека правят, каквото си знаят. - Сега, ние ви говорим много ясно. Няма град в света, който да е прокопсал, след като е съгрешил против Истината. Аз бих желал не само търновци, но и духовенството му, и тукашният владика да се свестят. Миналата година един виден писател, минавайки през Търново, казал за нас: „Ще ги разпръсна аз тях!" След това много писа против нас, но го повикаха горе на онзи свят. Казвам, че няма да се мине година-две и всички попове ще бъдат повикани да дадат отговор. Те ще заминат, това да го знаят! Няма нищо, което да съм казал и да не се е сбъднало. Кажете на българските владици и свещеници, че ако не се поправят, всички тези синодални старци ще бъдат повикани и ще ги питат: „Вие ли се намерихте да пишете против Божията Истината?" Ще докажем, че това е така. Ние никому зло не мислим, но не искам да се препятства на този народ. Те държат ключовете, но ние ще ги вземем. Ние не искаме българския народ да се спъне в своето развитие. Ние искаме Свобода за вашите души, Свобода за вашите сърца и за вашите умове. Ние искаме Светлина и знания да ви се дадат, ние искаме Светлина и Сила да ви се дадат".

В беседа от 10.IX.1922 г. „Аз съм вратата на овцете", Учителят разглежда въпроса за религията, днешното българско свещенство и съвременно християнство.

„Питам сега свещениците, които са присвоили това Слово, ще кажат ли на хората най- великата Истина? Аз заявявам: абсолютно никаква лъжа, в Бялото Братство не се позволява нито бяла, нито черна лъжа! Без лъжа може ли? Може. Кажете ми кой досега е прокопсал с лъжа."

„Следователно, трябва да се върнем към онова основно Учение, което Христос е проповядвал на евреите. Те обаче не го приеха и две хиляди години вече откакто се разпръснаха по лицето на земята. И българите мислят, че като не приемат Новото Учение ще прокопсат. Евреите постоянно избиваха пророците и не харесаха. Няма народ, който да е злоупотребил с Любовта и да не е приел своето възмездие."

„Римляните узакониха кръста и заповядаха да го целуваме. Не, ние не целуваме този кръст на престъплението. Целуваме кръст, в който има жива душа, жив дух. Така аз тълкувам Учението. Питат ме дали вярвам в кръста. Аз в живите кръстове вярвам, не в сребърни, златни и други - не вярвам. Прав ли съм? Някой ще каже, че със своето Учение господин Дънов разрушава държавата. Не, с лъжи се разрушава държавата. Казвам: изхвърлете мъртвите кръстове и поставете живите."

В такава обстановка създадена от правителство, опозиционни партии, българско духовенство се предприема от Конституционния блок една предварително замислена акция. Той решава да свика събор в Търново на 17.IX.1922 г., който да се използва срещу управлението на БЗНС, за да съборят впоследствие земеделското правителство. В същото това време министър Райко Даскалов, който оглавява Министерството на вътрешните работи (от 5.1.1922 ^ 9.11.1923 г.) създава така наречената Оранжева гвардия, съставена от активисти на Земеделската партия от млади борбени мъже, въоръжени с бели дебели сопи. За противодействие на събора на Конституционния блок в Търново той организира на същата дата в Търново събор на цвекло-производителите заедно с конгрес на инвалидите, вдовиците и сираците от войните. Предстоящ е бил сблъсък между „Блокът" и Дружбашите" - така наречените активисти на земеделските дружби, които участвуват в оранжевата гвардия. С „Манифест към работния български народ" от 12.IX.1922 г. БЗНС обявява Отечеството в опасност и призовава своите членове да превърнат акцията на Конституционния блок в народен съд над виновниците за Националните катастрофи.

В страната расте недоволство срещу правителството на Стамболийски. Офицерите са недоволни от малките заплати, македонците от ВМРО са враждебни, в страната присъствуват белогвардейски войски на генерал Врангел, които били обезоръжени от правителството на Стамболийски и им е било забранено да ходят по улиците с военните си царски руски униформи.

Хиляди привърженици на двата лагера потеглят към Търново с влак. Правителството на БЗНС прикачва няколко вагона натоварени с полицаи, миньори, селяни и активисти от Оранжевата гвардия. Влакът тръгва от София. В него пътуват бившите министри и водачи на Конституционния блок: Теодоров, Малинов, Данев, Маджаров, Ляпчев, Цанов и др., пътуващи в специален министерски вагон. Към влака са прикачени 3 ^ 4 вагона с министър на вътрешните работи Райко Даскалов и други земеделски министри, а в останалите 2 3 вагона пътуват активисти от оранжевата гвардия. В един и същ влак пътуват блокари и дружбаши за една и съща гара, за едно и също място в Търново и за една и съща дата - 17.IX.1922 г. Необикновена и странна влакова композиция.

В два часа през нощта влакът спира на Долни Дъбник. Влакът е спрян от голяма група въоръжени земеделци с дебели тояги и крещят „Смърт на буржоазията", „Смърт на кръвопийците". Бившите държавници били извлечени от купетата на луксозния вагон посред нощ и селяните започват да ги бият, да ги ритат, да ги ругаят, да ги плюят и свалят всички величия на перона на гарата. А там ги чака развилняла се тълпа от побойници, въоръжени с дебели цепеници взети от дървените складове на село Долни Дъбник. С тях нанасят побой на привържениците на Блока, които също пътуват във влака. Започва гавра, някои биват хванати за брадите и разхождани по перона, така както се водят кози от селяните. А тогава е било на мода държавните мъже да носят дълги бради, ако нямаш брада й мустаци не можеш да бъдеш министър. Тълпата започва с ножове да подрязва брадите на бившите величия. А по-здравите били яхнати като магарета, за да ги разхождат по перона. Накрая се намесил Райко Даскалов и предложил да бъдат отново натоварени във влака, защото народът ще им реши съдбата в Търново.

На гара Росен земеделците разоръжават няколко вагона блокари. Влакът продължава по своят път.

Пристигат в Търново и всички били свалени от влака, а водачите на блокарите били натоварени на открити камиони с отрязани бради и мустаци като подходяща духова музика е вървяла пред камиона, а след тях следвали тълпи от Оранжевата гвардия. Тя успяла да отблъсне с ръкопашен бой, с тояги и цепеници около 2000 блокари, които се опитали да влезнат в Търново. Спечелилите битка земеделци като влизат в Търново изваждат от домовете всички местни големци, попове и владици, отрязват им брадите и мустаците, нанасят им побой и били подложени на най-различни мъчения под одобряващите възгласи на земеделските активисти. Това е траяло три дни. След това арестуваните величия били заведени в Градските казарми. Три дни маршируват дружбашите в града с плакати „Смърт на Врангеловите съюзници". „Искаме селска диктатура и народни съдилища". Искали да ги хвърлят от Стамбуловия мост и от крепостните стени на Царевец в река Янтра.

Така, че на 17.IX.1922 г., в Търново се е състоял земеделски събор на Марко поле като участвуват 30 000 души. Съборът гласувал резолюция, в която одобрява политиката на БЗНС и настоява за съд на виновниците за двете национални катастрофи от кабинета на Радославов и Иван Гешев (1911 - 1913), Ст. Данев (юни - 1оли 1913) и Ал. Малинов (1918 г).

На 17 септември 1922 г. представлява Видовден, т. е. въздава се от Небето възмездие на всички онези, които явно и ожесточено воюват срещу Учителя Петър Дънов. През това време Учителят и приятелите са в Търново и са на лозето отседнали на своят лагер създаден по време на събора. На 22 септември 1922 г. Учителят държи своята поредна беседа озаглавена „Празникът на труда". Интересно е да се отбележи, че 22 септември 1922 г. е 9 септември по стар стил, който стил тогава се използва едновременно с новия. На този ден Учителят озаглавява и нарича беседата си, че този ден е „Празникът на труда". А в тези съборни дни Учителят в частен разговор споменава, че Школата на Бялото Братство е открита и тя ще продължи точно 22 години, колкото е един слънчев цикъл. Този цикъл завършва на 9 септември 1944 г., когато идват комунистите на власт в България. Това е същият ден и същата дата, която е определена още на 9/22 септември 1922 г. като Празник на труда. По това време Учителят съобщава, че след 1944 г., т. е. от 1945 г. започва „Ерата на труда", която ще продължи 45 години. И наистина тя продължава, водена от комунистическото правителство от 1945 - 1990 г. Всичко се сбъдна.

На 9 септември (22 септември) Учителят Дънов в беседата си „Празник на труда" засяга и обръща внимание върху събитията от 17 септември 1922 г. разиграли се в гр. Търново. Ще цитираме отделни пасажи от тях.

„Понеже вкусихте, че Господ е благ. При Когото идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен." Следователно хората отхвърлят това Учение. Те вече са го отхвърлили и видяхте на седемнадесети септември по какъв начин си уреждаха работите. Ако не приемете Любовта, същото ще стане и с вас, защото една горчива дума, която се изрича, може да разбие сърцето или да пукне главата. И в Духовния свят има счупване на глави."

„Някой казва, че му е хрумнала някаква мисъл, че някакъв дух му е говорил. Нямам нищо против, светът е пълен с духове. Ако дойдат духове от Бялата Школа и ви дадат нещо, това е добре, но има духове вън от Школата, които ви занимават с празни работи. Чета във вестниците как еди-кои си се оплакват, че били бити от привърженици на Блока, но когато дойдат на власт и те ще постъпят по същия начин. И едните бият, и другите бият. Вие, които сте в Школата, мислите ли, че и ние трябва така да постъпваме? В Училището на Бялото Братство абсолютно са изключени всички погрешки."

„Ето например вече толкова години поповете вдигат шум. Ако бях като тях, щях да се уплаша, но аз им дадох тук първия урок. Предупредих ги какво мога да направя, а те не го приеха. Но дойде дървото на седемнадесети септември. Аз им казах кое учение е хубаво. А какво представлява старото учение те разбраха - набиха ги и целият град можеше да хвръкне във въздуха. Ако бяха приели Любовта, на седемнадесети нямаше да се случат такива работи. Сега, ако и вие не приемете учението на Любовта, дърво ще има и пукнати глави ще има. И за вас е в сила същият закон. Ако приемете Любовта, цялото благословение Божие ще дойде, защото всичко в света е само Бог."

През ноември 1922 г. правителството на Стамболийски организира Народен референдум за съдене на бившите министри като главни виновници за двете национални катастрофи през 1913. и 1918. г. и бе за него гласувано единодушно. На 11 март 1923 г. Народното събрание гласува с болшинство от 2/3 за съдене на бившите министри, които са били затворени в Шумен след събитията от 17 септември 1922 г. в Търново.

Трябва да споменем също, че на 4 декември 1922 г. две хиляди македонски активисти на ВМРО окупират град Кюстендил. Министър Даскалов с Оранжевата гвардия състояща се от 10 000 човека, но въоръжени вече с пушки от военните складове биват натоварени на влакове за град Кюстендил. Докато се събере тази необуздана орда, те с дебели тояги плячкосват населението на онези градове, през които влаковете минават. Македонците от ВМРО освобождават града и Оранжевата гвардия след като не е могла да влезне в истински бой с македонците, връща се обратно с влаковете към София. Нахлува в София с дебели тояги и започва масов терор по улиците и плячкосват частните магазини, Правителството се принуждава да разоръжи собствената си гвардия на 3 декември 1922 г. и да ги изпрати на малки групи по домовете си.

На 22 април 1923 г. са били обявени законодателни избори. Започва жестока предизборна кампания. В гр. Ямбол отначало властите разрешават събора на анархистите. Но после войската напада и убива към 200 анархисти. Като съобщават това на Учителя Дънов, в частен разговор Той казва: „С тези убийства на идейни хора Стамболийски сам си подписва смъртната присъда".

През месец май последователите на Учителя Дънов правят постъпки пред правителството на Стамболийски да им бъде разрешен поредният събор през месец август в Търново. Лично Стамболийски с обидни думи по адрес на Учителя прогонва делегацията. На 9 юни 1923 г. се извършва военен преврат, Стамболийски бива убит на 14 юни в родното му село Славовица. Стотици негови привърженици са убити, както и Райко Даскалов на 26.VIII.1923 г. в Прага, от наемни убийци.

В началото на месец септември последователите на Учителя Дънов правят постъпки пред новите власти начело с Ал. Цанков, извършили преврата, за разрешение за свикване на събор на 9 септември 1923 г. в гр. Търново. Получили отказ. Тогава Учителят извиква ръководителите на братствата от провинцията и им изнася няколко поредни беседи на 9.IX.1923 г. Точно след 22 години, колкото е един слънчев цикъл идват комунистите на власт, на същата дата - 9 септември 1944 г.

А 13 дни след 9 септември 1923 г. на 22 септември 1923 г. започва септемврийското въстание организирано от комунисти и земеделци, което бива потушено с кръв и убийства. След 22 години идва възмездието на 9.IX.1944 г., което се раздава от комунистите дошли на власт.

Това е един обикновен разказ за необикновени политически събития и за деня, който идва и който бива наречен „Видовден", след което идва Възмездието, което е бич Божий за престъпилите Словото на Живия Господ на Силите.

Забележка на редактора. Този обзор е направен от съставителя на този сборник Вергилий Кръстев по идея на Асен Челингиров от Берлин, който ми обърна внимание на събитията от 17 септември 1922 г. в гр. Търново, за което му благодаря.