25. НИВАТА С ЦАРЕВИЦА

Ние двете с майка ми живеехме на село в северна България, с. Цар Асен - Поповско. Баща ми беше в Русе на комуната при брат Ватев. Той работеше там в градината. Майка ми по това време работеше като жънеше и копаеше, а вуйчо ми й помагаше. Един съсед на нашия имот насадил нивата заедно със синора с царевица. Вуйчо ми отива, наново я разорава и я насажда с царевица, пак същата нива заедно със синора. Съседа на нивата ни дава под съд нас и майка ми и се чуди как да разреши този въпрос. Тревожи се и вика: „Какво ще кажа аз на адвокатите и съдиите?" Не знае какво да прави и почна да се моли. Моли се, не спи и казва: „Господи, Ти нареди моя въпрос, че аз съм безсилна и немощна! " И към два часа през нощта татко пристига от Русе и майка ми извикала: „Иване, Господ ли те изпрати да дойдеш да ми помогнеш? В много голяма трудност се намирам! " И разказва всичко на татко. А татко като я изслушал успокоил я и рекъл: „Лесна работа не се тревожи!" На другия ден татко отива направо при съдията и му казва: „Искам да платя делото!" съдията го кандърдисва и му казва: „Защо? Нивата е била насадена с царевица и сега е насадена пак с царевица. Ти ще спечелиш!" А татко отвърнал: „Не, не ми трябва такава печалба! Дай да платя делото и да се приключи". И така татко платил, майка ми се успокоила и той отишъл отново в Русе. После ние дойдохме тук на Изгрева при Учителя и един ден майка ми разправила този случай на сестра Елена Андреева - стенографката, а пък тя го разказала на Учителя и Учителят казал на сестра Елена: „Сестрата много добре е постъпила. Молитвата й призовала и извикала висшите същества и те дошли да й помогнат. Те изпратили другаря й да дойде и разреши въпроса. И той добре го е разрешил. Всичко е станало много добре." Да, честният труд се благославя и малкото принася тогава плод преизобилно.

(Записала Марийка Марашлиева)