23. ПЕСЕН ЗА БЕДСТВИЯ

Есента на 1944 г. след войната Учителят се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и си заживяхме пак същия живот както по-рано. Един път пак се събраха много братя и сестри в малкото салонче гдето се храним и започнаха да пеят песента „Тебе пеем и молим Ти ся, Боже, мой". Учителят беше горе в Горницата Си, слиза долу, отваря вратата на салона и много строго извиква: „Спрете, не пейте тази песен! Тази песен се пее само при природни бедствия, земетресения, наводнения, пожари и др. Само при такива случаи се пее тази песен! В противен случай действува отрицателно! "

Всички се смразиха и престанахме да пеем. Разбира се, мина известно време и Учителят си замина от тоя свят. И аз съм си мислила, дали не е причината тази песен, която пяхме? Какво ще кажат музикантите ни? Те ги нямаше тогава, но мен ме имаше. И сега ме има, затова го разказвам това.