10. КЪЩИЧКАТА

Един ден Учителят дойде у нас. А нашата къщичка беше на Изгрева на Южния край на квартала. Дойде при татко и му казва: „Брат Иване, добре сте си наредили тук всичко". Татко ми веднага се разтичал и Му откъснал от хамбургския мискет грозде в една чиния. Цялата ни къща беше обиколена с лози, а то бяха едни големи сини гроздове. Изми гроздето и го поднесе на Учителя, който започна да яде. „Хубаво е гроздето", каза Учителят. „Всичко е хубаво", потвърди баща ми, „но имам една мъка, Учителю. Тук идваха плановици, мериха насам, мериха натам, искаха да забият сред стаята ми кол. Щели да строят черква и аз съм разтревожен". А Учителят отговорил: „Не се тревожи, Мусмановия план няма да бъде прокаран". И така Мусмановия план беше отхвърлен, съвсем нови планове бяха излезнали и те бяха благоприятни за нас.

Баща ми решил да построи голяма стая, в която да живеем по-удобно, защото живеехме в една малка кухня. Най-напред имахме една кухня, после една стая и след това построи между двете още една стаичка и така станаха три. Това е от татко постройката. Понеже не бяхме богати хора, сами си строяхме. Майка ми бъркаше кал, баща ми вар и каквото трябваше и подаваха един на друг и татко строеше. Имаше един Станчо и той помагаше. И така построихме стаята, но майка ми се разболя от бронхопневмония. Вдигна висока температура над 40 градуса. Болна лежа в новата стая, лежи в полусъзнание от високата температура. А имаше една Кинчето Антова, тя идваше и наглеждаше мама. Кинчето отива при Учителя и казва: „Учителю, с. Неда е много болна, като строили стаята тя изстинала и сега има бронхопневмония". Учителят казал: Нищо, рекох, ще й мине. Свари й една картофена супичка и като си накисни краката и изпие супичката, ще й мине". Кинчето сварила супичка, донесе я, мама се насърба със супичката гореща, гореща, натопли си крачетата и температурата й спадна. И така от този ден мама закрепна и оздравя.