2. КОНЧЕТО МИЦКА

През 1929 г. баща ми реши и се пресели в София с цялото ни семейство. Той вземаше отново да обработва някои ниви от селяните от с. Слатина, а ние с мама му помагахме. Отделно той пренасяше товари на хората с каруцата и кончето. Нивите насаждаше с царевица, слънчоглед, овес и други култури и после ги продаваше. Майка ми беше много трудолюбива жена. Тя се грижеше за нас и помагаше на баща ми. Но кончето, което имахме беше много своенравно и баща ми много трудно се справяше с него. В тая връзка той отишъл веднъж при Учителя и Го попитал: „Учителю, какво да направя с кончето Мицка? Имам много трудности с него". Учителят отговорил: „Трябва да го обикнеш! Като го обикнеш и то ще те обикне". И баща ми започнал така: каквото ядял давал и на кончето. Като си купи геврече, давал и на коня геврече, като си купел грозде, давал и на коня грозде. И така като давал на кончето, то си въртяло ушичките и по такъв начин давало израз на доволството си и така Мицка станала кротка.

Но Мицка се помина и тогава баща ми си купи нова кобила. Но тя беше толкова лоша, гдето не може да бъде. Тя си роди едно малко конче и тогава стана звяр. Кобилата беше много красива и кончето просто изваяно. Татко пак отиде при Учителя да Го запита за кобилата как да се справи с нея. Учителят му казал: „Няма да слагаш на кобилата никакъв гем (гем е желязо, което се слага в устата на коня)! Ще я оставиш напълно свободна. Каквото ядеш ще даваш и на нея. Тя за всичко ще ти се отплати". Така татко, по съвета на Учителя, започнал да я впряга без гем. И когато натовари каруцата с цял тон въглища, отдолу от канала и по пътя край телевизията сега, нагоре по баира, само като й даде една чепка грозде, тя се напъвала и изкарвала баира с въглищата до горе. Тя много обикна баща ми и беше много отзивчива към него. Иначе беше много лакома, когато биваше в яхъра, всичко изяждаше, дори и вестниците, с които татко запушваше дупките на яхъра. А кончето ставаше все по-красиво. Накрая баща ми реши да остави каруцарлъка. Отиде един ден при Учителя и Му каза решението си. Учителят го запитал: „Имаш ли предвид някаква друга работа?" - „Нямам", отговорил баща ми. Все пак татко ми реши да се раздели с тази кобила и отиде да я продава. Понеже кончето й било много красиво имало много купувачи. Един дал повече пари и взел кобилата с кончето.

Минало известно време и баща ми срещнал купувача. Последният го познал и му казал: „Знаеш ли, че този звяр го убих! Не можах да го укротя". И така татко можеше да живее с кобилата, но друг не можеше.