НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

5_46 Продавачът на Библии

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 ) ТОМ 1
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4B0082'><span style=''>"Продавачът на Библии"</span></span></p> <br /> В<span style=''> началото на века, когато Учителят започва своята деятелност, Той обикаля градовете и селата и събира ученици. Отначало те били трима - доктор Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, но постепенно с годините се приобщават и другите. Това може да го видите от протоколите на първите събори. Тогава всички са смятали, че на всеки един от тях е определено и вменено в дълг да привлекат колкото се може повече съмишленици. Но така лесно съмишленик не се става, защото той трябва да бъде съидейник. Да бъде съидейник, това означава да бъде идеен човек - да бъде духовен човек, но да бъде насочен към определена идея. Кои са били духовните човеци по онова време? Онези, които имат и четат Библията.<br /> <br /> Така се нареждат нещата, че Тодор Стоименов, най-младият по възраст от тримата, отива при Учителя и Му съобщава: "Учителю, аз намерих един духовен идеен човек. Може ли да го доведа на нашата сбирка?" "А кой е той и какво работи?" "Ами той е един много образован човек, той е книжар, продава книги и най-вече Библии." Учителят мълчал дълго време. Тодор бил нетърпелив, ето един подходящ човек. Хем ще ходи да продава Библии по страната, хем ще преподава Новото Учение. Какво по-хубаво от това? Едното с другото ще върви по мед и масло. Накрая Учителят му казва: "Този въпрос Аз сега не мога да го реша. Довечера ще отида при Бога и лично ще Го питам какво мисли Той по този въпрос и утре ще имаш отговора." Тодор си отишъл опечален. Какво означава това да отиде Учителят довечера при Бога, че да Го пита, че да се чака до утре. Какво ще му мисли толкова? Щом човекът продава Библии и разнася Словото Господне, значи е духовен човек, защото няма случайни неща. Да се разпространява Библията в България през онези години това не е шега работа. Изисква труд, лишения, убеждаване и търсене на купувачи. Да не смятате, че тогава българите през глава търчаха да купуват Библии? Във всяко село Библията се притежаваше от попа и някои учители и някои по-заможни селяни, които знаеха да четат и пишат. По онова време имаше много неписмени мъже, а жените по право се изпращаха да учат само основно образование и след това ги омъжваха и ставаха домакини. Българите тръгнаха масово по университетите след войните. Така че да се продава Библия в София и страната не бе лека работа.<br /> <br /> На следващия ден Тодор Стоименов отива при Учителя и чака Неговия отговор: "Ходих при Бога и Го питах за този човек. Бог ми каза: "Не е от нашите!" Тодор мига, мига. Как така не е от нашите? Учителят му повтаря само това: "Не е от нашите!" Тодор не можа да привлече този така наречен духовен човек към духовната Синархическа верига на Учителя, за най-голямо негово съжаление.<br /> <br /> След години този продавач на книги и Библии, се опълчи срещу Учителя и пишеше статии във вестниците срещу Него. Този книжар се казваше Козлов. По-късно замина за Америка и не се върна оттам, а се затири по широкия и далечен свят. Така Тодор не можа да доведе съмишленик на Учителя. Но научи един закон за разпознаване на Духа на Истината от Духа на заблудата. По време на Школата ние проверявахме този закон на вътрешната Синархическа верига. Онези, които приемаха Словото на Учителя и Го изповядваха чрез живота си, бяха от нашите. Други, които не Го признаваха, не бяха от нашите. Онези, които слушаха Словото на Учителя, които Го приемаха, но не Го изпълняваха и не живееха по Него, също не бяха от нашите. Те с годините отпаднаха, а някои станаха противници и врагове на Братството, макар че бяха идвали на "Изгрева" и бяха целували ръка на Учителя. Защо ли? Защото Христовият закон е един и същ от памтивека до сега. Той е даден в Първо Послание на Йоана, гл. 4, ст. 6: "Ние сме от Бога: който познава Бога, нас слуша, който не е от Бога, не ни слуша. По това познаваме Духа на Истината и Духа на заблуждението." Този Христов закон царуваше и в Школата. Онези, които признаваха, че Словото на Великия Учител е Слово на Бога, бе от нашите. А който не бе от нашите, а от чуждите, той не приемаше Учителя, не възприемаше Словото Му и не изповядваше, че Словото на Учителя е Слово на Бога. И ние се разграничихме, разделихме се, защото Духът на Истината има свой път - това е Пътят на ученика в Школата на Учителя. А Духът на заблуждението иде от света. Той за света говори и светът него слуша и всички, които слушаха този Дух на заблуждението напуснаха Школата и се затириха в света. Това го изнасям, защото няма да ви подмине през следващите поколения. И трябва отсега да се определите - или сте за Словото на Учителя, че е Слово на Бога и сте от нашите и сте ученици на Бялото Братство или не сте от нашите и принадлежите на света. Учениците на Учителя са в Школата, а учениците на Духа на заблуждението са в света. Така стоят нещата!</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ