33. СТОТЕ ЯЙЦА, ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА И ЕДНА ГЛАВА ЛУК
Беше дошла 1951 година и майка ми заболя. Лекарите от гр. Габрово ми казаха няколко пъти, че е необходимо да заминем за София и че трябва да се направят рентгенови снимки в първостепенната болница Исул. Но ние отлагахме и я лекувахме по народна медицина и с лекарства. Но тя се влоши и един ден лекарят категорично ни наложи: „Аз заповядвам! Веднага заминавайте! Знам защо не искате да отидете. Заради снахите!. Това беше точно така. Имахме две снахи - жената на брат ми Николай бе Дора, а жената на Борис бе Мария. Едната допълваше другата и като цяло двете бяха пълният завършек на думата „снаха".
Решихме да я заведем със самолет. Точно тогава дойде големият ми брат Борис и той тръгна обратно с нас за София. Пристигнахме и аз помолих да ни отведе в ходел, но Борис бе категоричен и ни заведе във вилата на Симеоновското шосе. Малкият ми брат Стефан ни успокояваше, защото аз се притеснявах как ще съжителствувам с Мария. Домът бе много тесен, състоеше се от една стая, антре и кухня. В стаята имаше пиано, едно малко легло за Мария и масичка. Тя бе три на три метра. Брат ми спеше в едно килерче, а слугинята им Станка спеше на тавана. Мария отиде да спи на тавана и си отстъпи леглото. Беше тясно, а можехме да отидем на Изгрева, където имаше празна стая, кухня и щяхме да се чувствуваме по-добре. Но вината бе в брат ми, защото се развиха невероятни положения. Брат ми Стефан ме успокояваше: „Няма да се притесняваш за нищо, аз съм взел продукти за вас и една каса със 100 яйца. И ги оставих на вилата при брат ми Борис. Храната ви е осигурена". Аз се успокоих, особено когато сутринта чистих стаята, под леглото видях каса със 100 яйца. Тогава отидох при Мария и й предадох една значителна сума от 20 хиляди лева, за да бъде спокойна, че материално няма да бъдат ощетени. На другият ден трябваше да приготвя лекарства за болната ми майка, което бе едновременно и нейна храна. Помолих за четири яйца. Отговориха ми, че нямат нито едно яйчице. Стоях изумена, защото под кревата имаше сто яйца купено от брат ми Стефан и бях вече връчила голямата сума пари за издръжка. Понеже на Изгрева имахме яйца в бараката, помолих Станка, тяхната домашна прислужница да отиде и да ги донесе. Тя нямаше какво да прави, макар че знаеше, че под кревата има каса със сто яйца, но отиде до Изгрева, пропътува три километра пеша до Изгрева и три километра на връщане, за да ми донесе четири яйца. С тях направих лекарството, но болната ми майка не го опита. Извикахме професор да я прегледа вкъщи, след което той нареди да я приемат на лечение в болницата Исул. Като наближи да излиза от болницата, аз съм пред бараката на Изгрева при Боян Боев и гледам Станка, домашната прислужница на Мария застанала пред бараката на артистката Арнаудова, да предава нарежданията на Мария от вилата. Чух много ясно, как Арнаудова каза: „Аз съм наредила, Надка ще й каже". След малко идва Надка и ми съобщава: „На вилата няма място за майка ти, като я изпишат ще я.сложите в кухнята на леглото в бараката". Отговорих: „Този въпрос не го разрешаваш ти". Аз също не го разрешавах, а бях оставила брат ми Борис да го разреши. Но нареждането на Мария мина през четири човека и пропътува три километра да стигне до мен. Майка ми я изписаха от болницата и я отведоха на вилата на брат ми Борис и се наложи аз да я придружа. На болната ми майка й се даде нещо сготвено с лук, но тя не го опита. Пожела да й направя супа от маслини. Трябваше да ги сваря на супа, но ми трябваше една глава лук, защото аз маслини носех в чантата си. Отвън под стряхата на един пирон висеше цяла плитка лук, за да се суши на слънцето. Помолих Станка да ми даде една главичка. Отговори ми: „То не може така. Аз този лук съм го носила от града на гърбът си". Аз изтръпнах: „За една главичка лук не ми у удобно да слизам на пазаря. Ако ми дадеш една глава лук, ще ти върна цяла чанта или куфар с лук". Тя кимна с глава: „Така може". И ми донесе една главичка лук. Направих супата, но от нея болната ми майка не пожела да опита.
На другият ден трябваше да отпътуваме. На двора сме и чакам брат ми Николай да дойде с такси. Но таксито се бави. Идва Мария, застава разярена и казва: „Тръгвайте си веднага, понеже ние с Борис ще излезем на разходка". Отговорих й, че с болната не можем да заминем пеш и че чакаме такси. Брат ми Борис беше случайно наблизо и чу целия разговор. Дойде ри мене: „Аз ще дойда в Габрово с вас!" Мария си глътна езика от този обрат на нещата. Борис пътува с нас до Габрово. От Габрово аз върнах обратно по брат ми Борис цял куфар с лук, за да се разплатя за онази главичка, с която ми услужиха. Касата със сто яйца и сумата от двадесет хиляди лева останаха за тях. Така бяха посрещнати и изпратени от едната снаха, наречена Мария Тодорова. След това тя разказваше, че ние нарочно сме дошли в нейния дом, за да можем да я изгоним от къщата, защото тя си била отстъпила леглото за майка ми и се качила на тавана да спи при слугинята. А слугиня и господарка не могат да спят заедно от памти века. Това се знае от всички.
А другата ми снаха Добра, жена на брат ми Николай изобщо не пожела нито да ни чуе, нито да ни види, нито пък да знае за нас. Така че Мария е по-благородна от нея, защото тя ни чу, тя ни видя, тя ни прие и тя ни изпрати по живо по здраво, за което получи възнаграждение от сто яйца, двадесет хиляди лева и един куфар с лук. Пито и платено. Сметката уредена.
