17. БЕЗДНАТА НА ОТЧАЯНИЕТО И СПАСЕНИЕТО
На другият ден дойдоха при мен вкъщи три жени от града със специална молба. Едната от тях бе сгодила дъщеря си и затова й бяха необходими някои изящни възглавници за дарове на сватбата. А всички в града знаеха, че аз изработвах много фини ръкоделия. На много жени показвах и давах модели и безкористно правех услуга на всички, които ме помолваха. Тогава всичко, което бе хубаво се шиеше на ръка, извезваше се на ръка и хубавите подаръци бяха плод от ръчен труд на талантлив занаятчия. Дойдоха с молба да изпълня поръчката, но с условие да си заплатят моят труд. Държаха много на това, мъжете им бяха богати. С голямо стеснение приех, защото досега бях работила безкористно и никога не предполагах, че този мой труд с ръкоделието и бродерията може да се оцени и заплати с пари. Те оставиха материалите и ми заявиха, че само на мене могат да разчитат при този случай.
Аз не бях работила такива неща и нямах представа как да започна. Цяла нощ не спах и бях в молитва, търсех помощ от небето, как да задоволя тези души и каква да бъде идеята, която да разработя за ръкоделие. По едно време, по някакъв чуден път проблесна в съзнанието ми и после дойде в умът ми оформилата се идея. Сутринта с необикновено вдъхновение започнах работата. Онова, което излизаше под пръстите ми като бродерия, като извезани модели, те се спускаха отгоре от съзнанието ми, преминаваха като лъч през умът ми и ми се даваха като картини-образи. Аз трябваше само да следя, да ги нарисувам на лист хартия и после ги прехвърлях на копринените парчета, които се оформяха като прекрасни модели. Отначало аз не осъзнах какво съм направила. Но когато жените дойдоха и ги видяха, заплакаха и трите. Аз се стреснах, дали плачат, че съм опропастила копринените им платове. Те се нахвърлиха върху мен и започнаха да ме целуват. Платиха си много добре, дори ми дадоха повече от уговореното. Аз си прибрах парите. Вече можех да си финансирам сама моите задачи от беседите на Учителя. Когато поднесли даровете, всички присъствуващи ахнали и се възхитили от това, което видели. И след някой ден се заредиха при мен поръчки - с голямо доверие оставяха скъпи копринени платове за кръщенета, сватби, годежи, именни дни и т.н. Моята дарба да рисувам, да шия добре, да бродирам и онези модели, които небето ми спускаше отгоре като картини, ме направиха известна, защото модел с модел не си схождаше и те доведоха до мене една голяма клиентела, а тя бе състоятелна и богата.
Но ето у дома стана нов голям скандал. Аз вече имах пари и бях вече независима и се изплъзнах от ролята на безплатен роб. Мъжът ми остро реагира подклаждан от братята му, че те били фабриканти, че за тях работели много чиновници и много работници, а аз работя чуждо, че съм работничка на богати хора и че им подкопавам авторитета. Аз скочих и ми заявих, че те плачат за друго. Че няма кой да им готви и че им стържат вече коремите. Но трябва за гладните си кореми да си намерят готвачки и да си докарат жени. След месец започнаха да идват новите снахи. Един след друг те се ожениха. Гладът ги накара. Бяха свикнали на моята хубава кухня. След време скришом от жените си ми се доверяваха, че аз съм готвела по-хубаво.
Аз поех издръжката на всички нужди на домакинството и не търсех пари от мъжа си. Той изведнъж млъкна, защото бе фабрикант, търговец и габровец и си направи добре сметката: Хем жена му ще бъде заета с работа и няма да ходи насам-натам и хем ще му носи пари, хем няма да се харчи за издръжка на дома си.
Заредиха се поръчки не само от Габрово, но и от други градове. Че и някои мои работи минаха границата и заминаха за чужбина.
Аз сама рисувах моделите си за декоративни възглавници, кувертюри и покривки за детски колички, релеф върху креп-сатен, кадифе, плюш и пр.
Можех да издам цял журнал с мои оригинални разработени идеи. По чуден път долавях от пространството различните модни течения и модели, възприемах някъде от далече моделите, те слизаха от високо в мене и аз ги разработвах. Така веднъж една моя позната получи журнал от чужбина и за моя голяма изненада в него имаше идеи, които аз бях доловила и разработила преди година и те бяха вече избродирани и седяха в домовете на богатите стопанки в Габрово. Този журнал мина през всички в Габрово. Гледаха датата на журнала, гледаха моделите в него и сравняваха с онова, което аз бях измислила и направила за тях. Чудни са пътищата на творчеството и на реализирания идеен свят. Така аз получих изход от моята безизходица, стъпих на крака, станах независима и се освободих чрез трудът си, а с парите, които получавах от него поддържах домакинството и можех да задоволявам
своите нужди.
