Семейството, в което влязох бе с организираният хаос на червената орда на Чингиз хан. Но аз тогава не знаех това. Когато Учителят ме спаси и ми обърна внимание на моята стара вековна карма, разбрах че щях да си замина и щях да изгоря на този огън. Това беше сигурно. Но изведнъж дойде помощ съвсем ненадейно и неочаквано. Дойде помощ от Невидимия свят. При това напрежение в дома, в който бях завряна като снаха, бях поставена в една малка стая горе на втория етаж, цял ден стоях в нея, защото не можех да ги издържам онези долу, стоях, седях и непрекъснато, плачех. В едно такова състояние дни наред, един ден застава пред мен една нежна, ефирна, полупрозрачна фигура от Невидимия свят и започна да ме успокоява, да ме гали и да ме целува. Беше необикновено видение. Следях внимателно всичко, но фигурата ми каза: „Аз съм майката на Юрдан, името ми е Иванка". Тогава си спомних, че мъжът ми е останал като малък сираче. Отпуснах се и се разридах още повече. Започнах да си изплаквам пред нея мъката и да разказвам всичко. Тя ме успокояваше: „Аз знам всичко". След като се успокоих, тя си отиде така както бе дошла неочаквано. Знаех, че вече имам приятел и закрилник от Небето и се успокоих.
Наскоро след тази случка отидох при Учителя и исках да Му разкажа
подробно за случая. Но Той ме превари и пръв започна да говори за нея:
„Същата майка на Юрдан те обича и ти помага". Останах изненадана, аз не му бях казала още нищо за случая. Само се готвех да му разкажа. Това още повече ме успокои. Вече имах двама човека в моя защита. Единият бе от Невидимия свят, а другият бе Учителят. А Учителят не бе човек, а бе Великият Учител. Майката на Юрдан не бе човек, а дух, същество, което си бе заминало и нямаше човешка форма. Каква необикновена защита имах вече. Да, имах защита, но тя не бе само мой тил, а беше в мен и над мен. Но борбите продължаваха около мене и в мене. Друг на моето място отдавна би си заминал. И да са забравили за него. И да няма помен. А мен ме има и то как...
