7. ЦЕНАТА НА ЦИГУЛКАТА

Когато влезнах в Школата на Учителя през 1921 г. аз бях подготвена като цигуларка и самостоятелно можех да свиря песните на Учителя. Моята цигулка ми служеше вярно десетки години. Когато в моята къща трябваше да отделя една стая и да я определя като братска стая за Школата, където в нея се събираха братята и сестрите от габровското братство, то аз бях тази, ко­ято свирих отначало на цигулка, а останалите пееха песните на Учителя. В онези времена аз си купих пияно с пари спечелени от двете ми ръце чрез ши­ене и ръкоделие. Така в тази стая имаше едно много хубаво пиано, а по-къс­но започнаха да ме придружавах и други цигулари в братските срещи. Това беше преживяване, на което бе свидетел и баща ми, който на времето не хвърли парите си на вятъра за моето обучение в цигулковото изкуство. Похарчените пари се върнаха от мен чрез прилежание и чрез служене. А ко­гато извличах от струните на цигулката музиката на Учителя, тя обхващаше душите ни и ни приемаше в един друг свят на преживяване. Когато след това започваше да се чете някоя беседа от Учителя аз имах усещането и виждах как музиката, която бяхме свирили преминаваше в Словото на Учителя. А Словото на Учителя, което се четеше и което достигаше до ушите ни, преми­наваше като светли мисли и като светлина в ума ни и от там ни препращаше в един по-висок свят, светът на Високия Идеал от Словото на Учителя. Затова за мен песните на Учителя преминаваха в Словото Му, а Словото Му преми­наваше в Светлина, която осветяваше нашият вътрешен живот и нашият път -пътят на ученика.