Като малка се сблъсках с интуитивното си начало. По-късно го опознах и му се доверявах. Но в началото бе трудно и опасно. Обикновено то се изразяваше в най-различни форми. Като ученичка аз знаех кога точно ще бъда изпитана на дъската, по кой предмет и какви въпроси ще ми бъдат зададени. Аз разбира се заучавах предварително всичко много добре. И така, когато Учителката поглеждаше в тефтерчето си и се чудеше кого да извика на урок, при мене телефонния звънец звънеше, аз ставах права от чина, на който седях, а в ушите ми долитаха думите на Учителката, която произнасяше моето име, за да бъда изпитана. Но аз бях станала секунда преди това от чина си и бях вече готова. Това много забавляваше съученичките ми. А и мен също. Учителката така и не разбра какво става в този момент. Това качество оцених по-късно с някои други неща в живота ми.
