33. ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ И СЪДЕЙСТВИЕ

През лятото на същата година (1929) се услових да кося, жъна и вър­шея при брат Тольо Минчев в с. Стоил Войвода. Покосих 60 декара ливади и ниски ниви (ечемици). След това участвувах в жетвата и вършитбата. Тук аз проявих най-голямата глупост в живота си, която ми коства много скъпо, ко­ято изплатих с 15-годишно боледуване от малария.

След като бях въртял веялката 3 1/2 часа без да позволя някой да ме смени (тъй като исках да покажа на селяните, че мога сам да извъртя целия куп плява), отидох в градината, дето извира студена кладенчова вода. Уж са­мо една фрикция щях да си направя, но понеже тялото ми беше силно грято и изпотено, водата ме пресече и до вечерта ме втресе. Започна да ме тресе малария, която, без да зная по-късно се превърнала на туберкулоза, която ме остави окончателно в 1945 година, когато Васка (съпругата ми) дойде в моя дом.

Не зная какво сме спечелили, но накрая нямахме пари за пътни разноски, затова (макар и болен) аз, тати и брат ми Костадин, който ни беше дошъл на гости, потеглихме пеш за Арбанаси -110 километра от Нова Загора през Твърдица - Елена- Арбанаси. Първата нощ пренощувахме в с. Оборище, втората в гр. Елена и на третия ден вечерта пристигнахме в Арбанаси. Времето беше хубаво и пътуването през Балкана приятно.

Същата година сестра ми Таня завърши педагогическа гимназия в Казанлък и искахме да й се намери някъде място да учителствува. Аз писах на Стефанка Мирчева и я помолих да ми отговори дали не би се намерило ня­какво вакантно учителско място за Танка. След няколко дни получих отговор със следното съдържание: „Писмото получих. На твоята сестра за сега не й се нарежда да учителствува. По-късно, след като се омъжи ще учителствува само няколко години. А за тебе Учителят чрез един черноок човек ти нареж­да една работа, от която ще бъдеш добре и ще се подобри здравето ти".